В един обикновен ден в София, небето бе безоблачно и светло.

On an ordinary day in Sofia, the sky was cloudless and bright.

Иван, който винаги бързаше, се отправяше към офиса си в една от високите сгради на града.

Ivan, who was always in a hurry, was heading to his office in one of the tall buildings in the city.

Той много харесваше новата си работа и не искаше да закъснее.

He really liked his new job and didn't want to be late.

Когато влязоха Иван и няколко странно облечени хора в асансьора, нищо не предполагаше, че пътуването ще е различно от другите.

When Ivan and a few strangely dressed people got into the elevator, he didn't expect the ride to be different from the others.

Хората бяха клоуни, които се качваха на етажа под него за рожден ден на дете.

The people were clowns, going up to a floor below his for a child's birthday.

Облечени бяха с ярки костюми, техните лица бяха боядисани, а усмивките им бяха широки и заразителни.

They were dressed in bright costumes, their faces were painted, and their smiles were wide and infectious.

Изведнъж, със страшен звук, асансьорът се спря.

Suddenly, with a frightful sound, the elevator stopped.

Светлината побледня и въздухът стана тревожен.

The light dimmed and the air became tense.

Иван, който имаше страх от затворени пространства, започна да се паникьосва.

Ivan, who was afraid of confined spaces, started to panic.

Клоуните обаче останаха спокойни.

However, the clowns remained calm.

"Не се притеснявай, Иван," каза една от клоуните, Елена, с нежен глас.

"Don't worry, Ivan," said one of the clowns, Elena, in a gentle voice.

"Ние сме тук, заедно, и ще излезем скоро.

"We are here together, and we will get out soon."

" Тя извади малко флейта и започна да свири мелодия, която направи атмосферата по-лека.

She took out a small flute and started playing a melody that lightened the atmosphere.

Другият клоун, Петър, извади малки жонгльорски топки и започна да ги хвърля във въздуха, правейки фокуси.

The other clown, Peter, took out small juggling balls and started to juggle them in the air, performing tricks.

Иван се опита да се усмихне, но все още се чувстваше загрижен.

Ivan tried to smile, but he still felt worried.

След известно време, говорителят на асансьора изда звук и обяви, че техниците вече работят по проблема и скоро всичко ще се оправи.

After some time, the elevator speaker made a sound and announced that the technicians were already working on the problem and everything would be fixed soon.

Иван се почувства по-облекчен.

Ivan felt relieved.

Клоуните направиха малко представление с магии и шеги, което свали напрежението.

The clowns put on a little magic and comedy show, which eased the tension.

Внезапно, с леко потръпване, асансьорът тръгна отново.

Suddenly, with a slight tremor, the elevator started again.

Когато вратите се отвориха, всички излязоха и продължиха деня си.

When the doors opened, everyone got out and continued their day.

Иван съзря светлината и дълбоко вдъхна свежия въздух.

Ivan saw the light and took a deep breath of fresh air.

Но преди да се разотидат, Елена му подаде малка, цветна пружина - трохичка от магията на клоуните.

But before they parted ways, Elena handed him a small, colorful spring – a bit of magic from the clowns.

Иван се усмихна истински и им благодари.

Ivan smiled genuinely and thanked them.

Отишъл на работа, Иван разказа на своята колежка, също с името Елена, за приключението си.

At work, Ivan told his colleague, also named Elena, about his adventure.

Той се поучи, че в дори най-страшните ситуации може да се намери светлина и радост.

He learned that even in the scariest situations, one can find light and joy.

Клоуните го научиха на това, и той вече не беше същият.

The clowns taught him that, and he wasn't the same anymore.

Заклетият работник от нова висока сграда в София сега знаеше, че винаги трябва да имаш пружина в джоба си – за усмивка и за късмет.

The sworn employee of a new tall building in Sofia now knew that he should always have a spring in his pocket – for a smile and for luck.