На един светъл и слънчев ден, Иван разхождаше в живописните улици на София.

On a bright and sunny day, Ivan strolled through the picturesque streets of Sofia.

Макар че хората бързаха покрай него, Иван се чувстваше щастлив и спокоен.

Despite the people rushing past him, Ivan felt happy and peaceful.

Той обичаше да наблюдава живота около себе си, а градът кипеше от енергия.

He loved observing the life around him, and the city was brimming with energy.

Иван не забеляза банановата кора на тротоара.

Ivan didn't notice the banana peel on the sidewalk.

Следващото, което усети, бе как светът се завъртя и той се озова на земята.

The next thing he felt was the world spinning and finding himself on the ground.

"Ох!

"Oh!"

" - извика той, като се опита да се ориентира в ситуацията.

he exclaimed, trying to orient himself in the situation.

В този момент покрай него мина Мария.

At that moment, Maria passed by him.

Тя бе сърдечна и винаги готова да помогне.

She was kind-hearted and always ready to help.

Мария видя Иван на земята и побърза да му помогне.

Maria saw Ivan on the ground and hurried to assist him.

"Добре ли си, Иван?

"Are you okay, Ivan?"

" - попита тя, като се протегна да го вдигне.

she asked, reaching out to help him up.

Но усмивката ѝ се превърна в изненада, когато кракът ѝ се подхлъзна по същата бананова кора.

But her smile turned into surprise when her foot slipped on the same banana peel.

С мек удар и тя падна до Иван.

With a soft thud, she fell next to Ivan.

За секунда на двамата им стана много неудобно.

For a moment, both felt very awkward.

Но поглеждайки един друг, започнаха да се смеят.

But looking at each other, they started to laugh.

Техният смях бе така заразителен, че скоро минувачите спряха да ги гледат, усмихвайки се в отговор.

Their laughter was so contagious that soon passersby stopped to look at them, smiling in response.

Иван и Мария успяха да се вдигнат, все още се хилят.

Ivan and Maria managed to get up, still chuckling.

"Да знаеш," - рече Мария между смеха си, "трябва по-внимателно да гледаме къде стъпваме.

"You know," Maria said between her laughter, "we should be more careful where we step."

"Иван кимна, все още усмихнат, и каза: "Да, но поне сме заедно да се подкрепяме, нали?

Ivan nodded, still smiling, and said, "Yes, but at least we're together to support each other, right?"

"От този ден нататък, Иван и Мария станаха добри приятели.

From that day on, Ivan and Maria became good friends.

Всеки път, когато минаваха по улицата където се бяха срещнали, те се усмихваха един на друг, спомняйки си смешния инцидент.

Every time they passed the street where they had met, they smiled at each other, remembering the funny incident.

И така, макар че денят започна с неочакван падеж, той доведе до началото на едно прекрасно приятелство.

And so, even though the day started with an unexpected fall, it led to the beginning of a beautiful friendship.

И както се казва, понякога трябва да паднеш, за да откриеш нещо ценно.

And as they say, sometimes you have to fall to find something valuable.