В един топъл пролетен ден, Иван реши да разгледа красивия град София.

On a warm spring day, Ivan decided to explore the beautiful city of Sofia.

Той вървеше по широките улици и се любуваше на зеленината в парковете.

He walked along the wide streets and admired the greenery in the parks.

Слънцето грееше и всичко изглеждаше толкова спокойно и приятно.

The sun was shining, and everything looked so calm and pleasant.

Иван беше от малките градчета в България и не беше свикнал с големите градове.

Ivan was from a small town in Bulgaria and wasn't used to big cities.

Той се чудеше на високите сгради и многото хора, които преминаваха покрай него всяка секунда.

He marveled at the tall buildings and the many people passing by him every second.

В един момент, Иван стигна до един от многото паметници в града.

At one point, Ivan reached one of the many monuments in the city.

Той видя статуя на човек, който седеше на пейка и беше толкова реалистична, че Иван си помисли, че е истински човек.

He saw a statue of a person sitting on a bench, so lifelike that Ivan thought it was a real person.

Иван беше уморен от дългата си разходка и реши да седне до него, за да си почине и да побъбри малко.

Tired from his long walk, Ivan decided to sit next to him to rest and relax a bit.

"Здравей, приятелю!

"Hello, friend!"

" - каза Иван на статуята.

Ivan said to the statue.

"Хубав ден за разходка, нали?

"It's a nice day for a walk, isn't it?"

" Той чакаше отговор, но както можеш да предположиш, статуята мълчеше.

He waited for a response, but as you can guess, the statue remained silent.

Иван си мислеше, че странният човек просто е невъзпитан или срамежлив.

Ivan thought that the strange person was just impolite or shy.

"Явно не си на думи днес, а?

"I guess you're not in the mood to talk today, huh?

Няма проблем, само си почивай.

No problem, just relax."

"В този момент мимоходом мина Nadia, която беше студентка в София.

At that moment, Nadia, a student in Sofia, walked by.

Тя видя Иван, как говори на статуя, и не можеше да сдържи смеха си.

She saw Ivan talking to the statue and couldn't help but laugh.

"Извинявай," - рече тя между смеха, - "но ти си се объркал.

"Sorry," she said between laughter, "but you've made a mistake.

Това е статуя, а не истински човек.

That's a statue, not a real person."

"Иван се обърна и внезапно осъзна своята грешка.

Ivan turned around and suddenly realized his mistake.

За момент той почувства как се зачервява от срам, но после и той започна да се смее.

For a moment, he felt embarrassed, but then he started laughing too.

"О, признавам, че това беше смешно," - призна той.

"Oh, I admit, that was funny," he confessed.

Оттам нататък Иван и Nadia започнаха да си говорят.

From then on, Ivan and Nadia started talking.

Тя му разказа за града и неговите тайни кътчета.

She told him about the city and its hidden corners.

Иван научи много за София, а също и за значението на хумора в неудобни ситуации.

Ivan learned a lot about Sofia and also about the importance of humor in awkward situations.

И двамата се смееха на историята със статуята и решиха да отидат на кафе заедно.

They both laughed about the statue story and decided to go for coffee together.

И така, това което започна като забавна грешка, се превърна в началото на едно ново приятелство.

So, what started as a funny mistake turned into the beginning of a new friendship.

Историята на Иван в София показва, че понякога един нелеп момент може да доведе до нещо хубаво и непредвидено.

Ivan's story in Sofia shows that sometimes a silly moment can lead to something beautiful and unexpected.

Както се казва в България, смехът разкрива много, а един усмивката може да бъде началото на важна връзка.

As they say in Bulgaria, laughter reveals a lot, and a smile can be the beginning of an important connection.