В една слънчева събота сутрин, Иван се пробуди с голямо вълнение.

On a sunny Saturday morning, Ivan woke up with great excitement.

Денят беше идеален за екскурзия до знаменитата крепост Баба Вида във Видин.

The day was perfect for a trip to the famous Baba Vida fortress in Vidin.

Той си беше обещал да посети това историческо място още от малък.

He had promised himself to visit this historical place since he was little.

Свали кейтата си и стегна раницата със снимачна техника, вода и една малка карта, която купи от интернет.

He picked up his backpack and packed it with camera equipment, water, and a small map he bought online.

Пристигайки на място, Иван се оглеждаше с отворена уста.

Upon arrival, Ivan looked around in awe.

Крепостта стоеше величествено и таинствено.

The fortress stood majestic and mysterious.

Очите му преминаха по старите стени, кули и порти.

His eyes wandered over the old walls, towers, and gates.

Започна да обикаля и снима, загубен в историята и архитектурата, когато изведнъж забеляза необикновената фигура на човек, облечен в традиционни български дрехи.

He began to wander and take pictures, lost in the history and architecture, when suddenly he noticed the unusual figure of a person dressed in traditional Bulgarian clothing.

Тези екскурзоводи правят всичко възможно да изглеждат автентично,

These tour guides make every effort to look authentic,

помисли си Иван усмихнато, и се насочи към статуята, за да зададе няколко въпроса.

Ivan thought to himself with a smile and headed towards the statue to ask a few questions.

Здравейте, започна Иван със сигурност.

Hello, Ivan began confidently.

Можете ли да ми разкажете повече за историята на тази крепост?

Can you tell me more about the history of this fortress?

Фигурата стояше неподвижно.

The figure stood still.

Иван се почеса по главата, засмущен, но реши да опита отново.

Ivan scratched his head, feeling embarrassed, but decided to try again.

Простете, може би не ме чухте. Искам да науча повече за местата тук,

Excuse me, maybe you didn't hear me. I want to learn more about the places here,

продължи той смело, като се опита да привлече вниманието.

he continued boldly, trying to get attention.

В този момент мимоходом минаваха София и Мария, две млади девойки от близкия град.

At that moment, Sofia and Maria, two young girls from a nearby town, happened to pass by.

Те не можаха да не забележат Иван, който говори със статуята, и не успяха да задържат смеха си.

They couldn't help but notice Ivan talking to the statue, and they couldn't hold back their laughter.

Първи ли път е тук? попита Мария, като се приближаваше към Иван.

Is it your first time here? Maria asked, approaching Ivan.

Иван се обърна и с лице, поръсено с руменина, осъзна грешката си.

Ivan turned around, his face flushed with embarrassment as he realized his mistake.

Не знаех, че е статуя...

I didn't know it's a statue...

София се усмихна.

Sofia smiled.

Не се притеснявай, става на всеки. Имаме и екскурзии с истински екскурзоводи, които са много по-малко неподвижни,

Don't worry, it happens to everyone. We have real tour guides who are much less motionless,

шегува се тя.

she joked.

Тримата заедно се запознаха и продължиха обиколката си из крепостта.

The three of them got acquainted and continued their tour of the fortress together.

Иван разбра истинската история на Баба Вида, от любезните нови приятели.

Ivan learned the true history of Baba Vida from his kind new friends.

Денят, който започна с малко заблуда и комичен инцидент, се превърна в незабравимо приключение, богато на смях и нови знания.

The day, which started with a little confusion and a comical incident, turned into an unforgettable adventure, rich in laughter and new knowledge.

Когато слънцето започна да се спуска зад крепостните стени, те се подготвиха да се разделят.

As the sun began to descend behind the fortress walls, they prepared to part ways.

Иван беше приятно изненадан от топлината и добротата, които получи от София и Мария - истинските екскурзоводи на деня.

Ivan was pleasantly surprised by the warmth and kindness he received from Sofia and Maria - the true tour guides of the day.

До нови срещи,

Until we meet again,

каза той с усмивка и примигване към статуята, която по този начин, без да каже нито дума, събра три нови приятели сред стените на Баба Вида.

he said with a smile and a wink at the statue, which, without saying a word, had brought together three new friends within the walls of Baba Vida.