(На белия фон на древната света обител се сгушиха трима приятели, готови за ново приключение. Рила манастирът ги очакваше с отворени обятия.)

(On the white background of the ancient holy monastery, three friends huddled together, ready for a new adventure. The Rila Monastery awaited them with open arms.)

Иван, Мария и Георги вървят по калдъръмените пътеки на Рилския манастир.

Ivan, Maria, and Georgi walked along the cobblestone paths of the Rila Monastery.

Докатo наблюдават светите образи по стените и чуват тихите молитви на монасите, Иван се заглежда в огромен, стар сандък.

As they observed the holy images on the walls and heard the monks' quiet prayers, Ivan got captivated by a huge, old chest.

Сандъкът изглежда много стар и интересен.

The chest looked very old and intriguing.

- Какво ли има вътре? - пита Иван.

"I wonder what's inside?" Ivan asked.

- Нека погледнем, - казва Мария с усмивка.

"Let's take a look," Maria said with a smile.

Иван отваря капака и се навежда да разгледа вътре.

Ivan opened the lid and bent down to look inside.

В този момент Мария се опитва да види по-добре и случайно изпусна капака върху Иван.

At that moment, Maria tried to get a better view and accidentally dropped the lid on Ivan.

Сандъкът се затвори с трясък.

The chest closed with a bang.

- Иван! - извиква Георги уплашено.

"Ivan!" Georgi shouted in alarm.

- Какво направихме?

"What have we done?"

Иван се чува да барабани по сандъка отвътре, като вика за помощ.

Ivan could be heard drumming on the inside of the chest, shouting for help.

Мария и Георги се оглеждат и виждат монах, който ги гледа с изумление.

Maria and Georgi looked around and saw a monk watching them in astonishment.

- Помощ, помогнете ни! Иван е заключен в сандъка! - казва спешно Мария.

"Help, please help us! Ivan is locked in the chest!" Maria said urgently.

- Тихо, децо. Това е свято място, не вдигайте шум. - казва монахът тихо.

"Quiet, children. This is a holy place, don't make noise," the monk said quietly.

- Но Иван е вътре! - повтаря Георги.

"But Ivan is inside!" Georgi repeated.

- Добре, добре. Ще видим какво можем да направим, - уверява ги монахът.

"Okay, okay. Let's see what we can do," the monk assured them.

Монахът внимателно започва да търси стар ключ из манастира.

The monk carefully began searching for an old key around the monastery.

Докато всичко това се случва, Мария и Георги се опитват да прекрият смеха си.

Meanwhile, Maria and Georgi tried to stifle their laughter.

Ситуацията е толкова абсурдна, че не могат да спрат да се смеят, въпреки че знаят колко е сериозна.

The situation was so absurd that they couldn't stop laughing, even though they knew how serious it was.

След малко чакане, монахът се връща с огромен железен ключ.

After a short wait, the monk returned with a huge iron key.

Върти го в ключалката и бавно отваря сандъка.

He turned it in the lock and slowly opened the chest.

Иван е изправен, със смешна, прашна физиономия, но иначе здрав и читав.

Ivan stood up with a funny, dusty face, but otherwise safe and sound.

- Ха-ха-ха, изглеждаш като мумия! - смее се Георги.

"Ha-ha-ha, you look like a mummy!" Georgi laughed.

- Това беше невероятно! - добавя Мария с усмивка на лице.

"That was incredible!" Maria added with a smile.

Иван излиза от сандъка и разтъпква крака си.

Ivan climbed out of the chest and stretched his legs.

Монахът им се усмихва благосклонно и ги напътства към изхода.

The monk smiled kindly at them and guided them towards the exit.

- Бъдете по-внимателни следващия път, деца. Манастирът е богат на истории и загадки, но нека те си останат в миналото, - казва монахът.

"Be more careful next time, children. The monastery is rich in stories and mysteries, but let them stay in the past," the monk said.

Тримата приятели излизат на площада пред манастира.

The three friends walked out into the plaza in front of the monastery.

Светлината на слънцето ги обгръща и те се смеят за случилото се.

The sunlight embraced them, and they laughed about what had happened.

Иван е с тях, целият е покрит с прах, но щастлив.

Ivan, covered in dust but happy, was with them.

- Е, следващият път ще се държа далеч от древните сандъци, - казва Иван с усмивка.

"Well, next time I'll stay away from ancient chests," Ivan said with a smile.

И така, след едно незабравимо приключение в Рилския манастир, приятелите си тръгнаха с още една интересна история, която няма да забравят.

And so, after an unforgettable adventure at the Rila Monastery, the friends left with yet another interesting story they would never forget.