Trapped in Time: An Unforgettable Adventure at Sofia's Cathedral
FluentFiction - Bulgarian
Trapped in Time: An Unforgettable Adventure at Sofia's Cathedral
На върха на облаците в слънчев ден, Иван реши да впечатли Елена.
On the top of the clouds on a sunny day, Ivan decided to impress Elena.
Те бяха пред Катедралата "Александър Невски" в София.
They were in front of the Alexander Nevsky Cathedral in Sofia.
Иван казваше колко е красива историята на катедралата.
Ivan was talking about how beautiful the history of the cathedral was.
Елена се усмихваше и интересуваше.
Elena was smiling and interested.
"Катедралата е завършена през 1912 година," каза Иван с гордост.
"The cathedral was completed in 1912," Ivan said proudly.
След това той предложи да се качат на камбанарията.
Then, he suggested they climb up to the bell tower.
"Там ще видим цяла София!"
"From there, we'll see all of Sofia!"
Елена се съгласи с вълнение.
Elena agreed excitedly.
Те стъпиха по тесните стъпала.
They stepped up the narrow stairs.
Светлината ставаше все по-малка, докато се качваха нагоре.
The light grew dimmer as they climbed higher.
Когато стигнаха до върха, изгледът беше невероятен.
When they reached the top, the view was incredible.
Но тогава Иван направи грешка.
But then Ivan made a mistake.
Той затръшна тежката врата на камбанарията, и тя се заключи със силен звук.
He slammed the heavy door of the bell tower, and it locked with a loud sound.
Иван се опита да отвори вратата.
Ivan tried to open the door.
Беше безнадеждно.
It was hopeless.
Те бяха затворени вътре.
They were trapped inside.
Елена погледна Иван с уплаха.
Elena looked at Ivan with fear.
"Какво ще правим сега?"
"What are we going to do now?"
"Не се притеснявай," каза Иван.
"Don't worry," said Ivan.
"Има стар камбанен звънец. Ще го ударим за помощ."
"There’s an old bell. We’ll ring it for help."
Те намериха стар, ръждов дзънец.
They found the old, rusty bell.
Иван се опита да го удари.
Ivan tried to strike it.
"Гонг!" Звукът проби тишината.
"Gong!" The sound pierced the silence.
Изминаха няколко минути.
A few minutes passed.
Нищо не се случи.
Nothing happened.
Елена започна да паникьосва.
Elena started to panic.
Иван я хвана за ръката.
Ivan took her hand.
"Ще се измъкнем," каза той уверено.
"We'll get out," he said confidently.
Те удариха звънеца няколко пъти.
They struck the bell several times.
След малко се чу шум от долу.
After a while, they heard noise from below.
Гласове се зарадваха. "Тук ли сте, горе?"
Voices called happily, "Are you up there?"
"Да! Помощ!" отвърна Иван.
"Yes! Help!" Ivan replied.
Хората отдолу преместиха тежката врата.
The people below moved the heavy door.
Светлината се върна и Иван и Елена ги видяха.
The light returned, and Ivan and Elena saw them.
Бяха спасени.
They were saved.
Те благодариха на своите спасители.
They thanked their rescuers.
Елена въздъхна с облекчение.
Elena sighed with relief.
"Това беше приключение.
"That was an adventure.
Но следващия път нека останем на земята."
But next time, let's stay on the ground."
Иван се съгласи с усмивка.
Ivan agreed with a smile.
"Обещавам."
"I promise."
Така те слязоха по стъпалата, благодарни за своята безопасност и новото си приятелство, по-силно от всякога.
So, they descended the steps, grateful for their safety and their newfound friendship, stronger than ever.