Рила. Магията на планината.

Rila. The Magic of the Mountain.

Иван пристигна пред манастира.

Ivan arrived in front of the monastery.

Въздухът беше свеж и чист.

The air was fresh and clean.

Той погледна нагоре.

He looked up.

Стори му се, че са минали векове.

It seemed to him that centuries had passed.

Времето беше летяло бързо.

Time had flown by quickly.

Петринка, сестра му, го чакаше пред входа.

Petrinka, his sister, was waiting for him at the entrance.

Тя го прегърна силно.

She hugged him tightly.

Усмихваха се.

They smiled.

“Иване, толкова се радвам да те видя!” каза тя.

“Ivan, I'm so happy to see you!” she said.

Брат и сестра.

Brother and sister.

Отново заедно.

Together again.

Вътре в манастира ги очакваше Веселин.

Inside the monastery, Veselin was waiting for them.

Техният по-малък брат.

Their younger brother.

Той стоеше до големия каменен кръст.

He stood by the large stone cross.

Усмивката му светеше като слънце.

His smile shone like the sun.

“Здравейте, милички! Най-после сме заедно!” каза той.

“Hello, my dears! At last, we are together!” he said.

Тримата братя и сестри седнаха на дървената пейка в двора.

The three siblings sat on a wooden bench in the courtyard.

Говореха и се смееха.

They talked and laughed.

Споменаваха стари времена.

They reminisced about old times.

Иван разказваше истории от студентските си години.

Ivan recounted stories from his university years.

Петра си спомняше игрите в детството.

Petra remembered their childhood games.

Веселин слушаше внимателно.

Veselin listened attentively.

“Помните ли, когато ходехме на риболов в реката?” попита Веселин.

“Do you remember when we used to go fishing in the river?” Veselin asked.

Всички избухнаха в смях.

Everyone burst into laughter.

“Как да не помня?” отвърна Петра.

“How could I forget?” replied Petra.

“Ти винаги падаше във водата!”

“You always fell into the water!”

Навън слънцето започна да залязва.

Outside, the sun began to set.

Цветната амбли светна в оранжеви тонове.

The colorful sky glowed in shades of orange.

Сянката на манастира ставаше по-дълга.

The shadow of the monastery grew longer.

Иван, Петра и Веселин решиха да се разходят из двора.

Ivan, Petra, and Veselin decided to take a walk around the courtyard.

Гледаха със захлас старите икони и стенописи.

They gazed with admiration at the old icons and frescoes.

В манастира имаше спокойствие и тишина.

There was peace and quiet in the monastery.

Иван си помисли колко ценно е семейството му.

Ivan thought about how precious his family was.

Тези моменти бяха безценни.

These moments were priceless.

“Времето минава бързо,” каза Петра.

“Time passes quickly,” said Petra.

“Но ние винаги ще бъдем заедно, независимо от разстоянията.”

“But we will always be together, no matter the distances.”

Иван и Веселин кимнаха съгласно.

Ivan and Veselin nodded in agreement.

Топлината на братството им беше незаменима.

The warmth of their sibling bond was irreplaceable.

Нощта падна.

Night fell.

Звездите започнаха да блестят.

The stars began to shine.

Тримата се прибраха в малката стая, която бяха наели.

The three of them returned to the small room they had rented.

Легнаха си със сърца, пълни с любов и радост.

They went to bed with hearts full of love and joy.

Бяха заедно.

They were together.

Бяха семейство.

They were family.

И така, в Рилския манастир, Иван, Петра и Веселин откриха нещо важно.

And so, at the Rila Monastery, Ivan, Petra, and Veselin discovered something important.

Времето може да минава, но връзките между сърцата остават.

Time may pass, but the bonds between hearts remain.

Сънят им беше спокоен и сладък.

Their sleep was peaceful and sweet.

В утрото, нов ден ги очакваше, но те знаеха — най-ценното вече беше намерено.

In the morning, a new day awaited them, but they knew—the most precious thing had already been found.

Семейството.

Family.