Слънцето изгряваше над планината Рила, сякаш осветяваше пътя към един от най-старите и забележителни манастири в България.

The sun was rising over the Rila Mountain, as if illuminating the path to one of the oldest and most remarkable monasteries in Bulgaria.

Иван, Милена и Георги пътуваха с колата на Иван.

Ivan, Milena, and Georgi were traveling in Ivan's car.

Беше тихо утро и тримата приятели бяха развълнувани.

It was a quiet morning, and the three friends were excited.

Когато пристигнаха пред вратите на Рилския манастир, те паркираха колата и се запътиха към молитвения дом.

When they arrived at the gates of the Rila Monastery, they parked the car and headed toward the place of prayer.

За да влязат вътре, трябваше да събуят обувките си.

To enter inside, they had to take off their shoes.

Те сложиха обувките си в един ред до входа.

They placed their shoes in a row by the entrance.

Вътре манастирската обстановка създаваше чувство на мир и спокойствие.

Inside, the monastery's atmosphere created a sense of peace and tranquility.

Иван, Милена и Георги се молиха и размишляваха за кратко.

Ivan, Milena, and Georgi prayed and reflected briefly.

След това те решиха да излязат и да разгледат останалата част от комплекса.

After that, they decided to go out and explore the rest of the complex.

Когато стигнаха до входа, Иван бързо грабна чифт обувки и ги обу.

When they reached the entrance, Ivan quickly grabbed a pair of shoes and put them on.

Милена направи същото, а след това и Георги.

Milena did the same, and then Georgi followed.

Те започнаха да вървят по каменистата пътека, когато първата странност забеляза Иван.

They began to walk along the stony path when Ivan noticed something odd for the first time.

- Чакай, чувствам че тези обувки са по-тесни от обичайните ми - каза Иван.

"Wait, I feel like these shoes are tighter than usual," Ivan said.

Милена също погледна към своите крака и възкликна:- И моите обувки са по-големи!

Milena also looked at her feet and exclaimed: "And my shoes are bigger!"

Георги се усмихна и каза:- Мисля, че има нещо нередно.

Georgi smiled and said: "I think something's wrong.

Елате да проверим отново.

Let's go check again."

Тримата приятели върнаха се обратно до входа на молитвения дом.

The three friends went back to the entrance of the prayer house.

Оказа се, че те случайно бяха объркали обувките.

It turned out they had accidentally mixed up their shoes.

Обувките на Иван бяха обути от Милена, тези на Милена бяха при Георги, а тези на Георги бяха при Иван.

Ivan's shoes were on Milena, Milena's were on Georgi, and Georgi's were on Ivan.

С усмивки на лицата, те спокойно смениха обувките си.

With smiles on their faces, they calmly swapped their shoes.

Всеки най-накрая си намери своите собствени.

Everyone finally found their own.

След това тримата тръгнаха отново по пътеката и продължиха разходката си из красивия манастир.

Then the three of them set off again on the path and continued their walk around the beautiful monastery.

- Е, следната поука е да внимаваме повече, когато сваляме обувките си - засмя се Георги.

"Well, the lesson here is to be more careful when we take off our shoes," Georgi laughed.

Всички се съгласиха и продължиха да се наслаждават на деня, като забравиха за малкото объркване, което беше направило разходката им още по-забавна и запомняща се.

They all agreed and continued to enjoy the day, forgetting about the small mix-up that had made their walk even more fun and memorable.