Тиха сутрин в София.

A quiet morning in Sofia.

Александър Невски се извисява гордо сред градския шум.

Alexander Nevsky stood proudly amidst the city noise.

Цветан и Иванка се разхождаха пред катедралата.

Tsvetan and Ivanka were walking in front of the cathedral.

Светлината на слънцето докосваше златните куполи.

The sunlight was touching the golden domes.

Цветан искал да разгледа катедралата отвътре.

Tsvetan wanted to see the inside of the cathedral.

Иванка се съгласила да го придружи.

Ivanka agreed to accompany him.

Влизайки в катедралата, Цветан видял група хора с един човек отпред.

Entering the cathedral, Tsvetan saw a group of people with one man in front.

Човекът говорел оживено и размахвал ръце.

The man was speaking animatedly and gesticulating.

Групата секнала, сякаш слушала магьосник разказвач.

The group was captivated, as if listening to a wizard storyteller.

Цветан се прикрепил към групата, мислейки, че е безплатна екскурзоводска обиколка.

Tsvetan joined the group, thinking it was a free guided tour.

Иванка последвала със смях въртейки се в очите.

Ivanka followed, laughing with a twinkle in her eyes.

Въодушевен, Цветан започнал да слуша сърцераздирателно.

Excited, Tsvetan began listening intently.

Жената до него казала „Bellissimo.“

The woman next to him said, “Bellissimo.”

Цветан погледнал около себе си.

Tsvetan looked around.

По средата на групата той осъзнал: екскурзията е на италиански.

In the middle of the group, he realized the tour was in Italian.

Не разбирал нищо.

He understood nothing.

Загрижено погледнал към Иванка.

Worried, he glanced at Ivanka.

Иванка прикривала смеха си.

Ivanka was stifling her laughter.

Опитвала се да му преведе, но думите й се разливаха в между смеха й.

She tried to translate for him, but her words were mingled with her laughs.

Стабилно, тя му прошепнало, „Те говорят за иконите.“

Steadily, she whispered to him, “They are talking about the icons.”

Цветан кима.

Tsvetan nodded.

Екскурзоводът посочил мозайки над олтара.

The guide pointed to mosaics above the altar.

Групата ахнала.

The group gasped.

Иванка обяснявала: „Тук мозаиките са най-известни.“

Ivanka explained, “The mosaics here are the most famous.”

Цветан усетил смущение, но се засмял с нея.

Tsvetan felt embarrassed, but he laughed with her.

На края на обиколката групата излязла от катедралата.

At the end of the tour, the group exited the cathedral.

Иванка все още се смеела.

Ivanka was still laughing.

Цветан се съгласил, че е преживяване.

Tsvetan agreed it was an experience.

Гледали заедно куполите на катедралата и слънчевите лъчи.

They watched the cathedral’s domes and the sunbeams together.

„Добре, че поне ми преведе, Иванка,“ казал Цветан. „Иначе щях да се загубя напълно.“

“Good thing you translated for me, Ivanka,” Tsvetan said. “Otherwise, I would have been totally lost.”

Иванка кима, продължавайки да се смее тихо.

Ivanka nodded, continuing to laugh softly.

Поуката била ясна: дори и в най-неразбраните ситуации, приятелството винаги намира начин да накара всичко да има смисъл.

The moral was clear: even in the most confusing situations, friendship always finds a way to make everything meaningful.

Катедралата блестяла над тях, а те се отправили към нови приключения.

The cathedral shone above them, and they set off towards new adventures.