В прохладен есенен ден, Иван, Мария и Георги решиха да посетят Рилския манастир.

On a cool autumn day, Ivan, Maria, and Georgi decided to visit the Rila Monastery.

Манастирът се скриваше в планината, със своите древни стени и спокойна атмосфера.

The monastery was hidden in the mountains, with its ancient walls and peaceful atmosphere.

Тримата приятели бяха изпълнени с вълнение.

The three friends were filled with excitement.

След като разгледаха църквата и музея, Иван забеляза стълба, водеща към старите килии.

After exploring the church and the museum, Ivan noticed a staircase leading to the old cells.

„Трябва да направя селфи,“ каза той.

"I have to take a selfie," he said.

Мария и Георги се засмяха и продължиха напред, докато Иван се качи по стълбата.

Maria and Georgi laughed and continued ahead while Ivan climbed the stairs.

Старата килия изглеждаше мистериозна и интересна.

The old cell looked mysterious and intriguing.

Иван извади телефона си и застана близо до вратата.

Ivan took out his phone and stood near the door.

Той направи няколко снимки, но неволно затвори вратата.

He took a few photos but inadvertently closed the door.

Сблъсъкът отвори очите му широко.

The clash widened his eyes.

Отвън, вратата изглеждаше като заключена.

From outside, the door seemed locked.

„Ами сега?“ прошепна Иван, опитвайки се да отвори.

"What now?" Ivan whispered, trying to open it.

Но ключалката не се предаде.

But the lock didn’t budge.

В паника, той повика приятелите си.

Panicking, he called out to his friends.

За щастие, Мария и Георги се върнаха набързо.

Luckily, Maria and Georgi returned quickly.

„Иван е заключен вътре!“ извика Мария.

"Ivan is locked inside!" Maria shouted.

Те тръгнаха надолу да търсят помощ.

They headed down to seek help.

На пътя, срещнаха монах.

On the way, they encountered a monk.

Монахът изглеждаше строг и кратък.

The monk appeared stern and brief.

„Извинете, брате, но нашият приятел е заключен в една от килиите,“ каза Георги.

"Excuse me, brother, but our friend is locked in one of the cells," Georgi said.

Монахът погледна неуверено.

The monk looked doubtful.

„Тези килии са заключени от векове,“ отговаряше монахът.

"Those cells have been locked for centuries," the monk replied.

„Никой не може да влезе там.“

"No one can get in there."

„Той се опита да направи селфи!“ добави Мария с усмивка, надявайки се на съдействие.

"He was trying to take a selfie!" Maria added with a smile, hoping for cooperation.

Монахът ги погледна сърдито.

The monk looked at them sternly.

„Селфи? В килиите?“ каза монахът, изтривайки челото си.

"A selfie? In the cells?" the monk said, wiping his forehead.

„Но трябва да помогна.“

"But I must help."

Монахът взе стар ключ и тримата тръгнаха към килията.

The monk took an old key, and the three of them headed to the cell.

Когато стигнаха, монахът завъртя ключа в ключалката.

When they arrived, the monk turned the key in the lock.

След един щрак, вратата се отвори.

With a click, the door opened.

„Иван!“ извикаха Георги и Мария едновременно.

"Ivan!" Georgi and Maria exclaimed simultaneously.

Иван излезе с усмивка и благодарност.

Ivan came out with a smile and gratitude.

„Благодаря ви, брате,“ каза Иван на монаха.

"Thank you, brother," Ivan said to the monk.

„Моля ви никога повече да не правите това,“ отговори монахът с усмивка.

"Please never do this again," the monk replied with a smile.

И тримата приятели решиха да се поучат от грешката си и обещаха да бъдат по-внимателни занапред.

The three friends decided to learn from their mistake and promised to be more careful in the future.

Нощта настъпваше спокойна и тиха, докато те напускаха манастира с нови спомени и приключения.

Night fell calm and quiet as they left the monastery with new memories and adventures.