Беше слънчево утро в лято.

It was a sunny summer morning.

Слънцето топлеше с нежни лъчи, а прохладният морски бриз нежно галеше лицата на хората в кафе край морето в Варна.

The sun was warming with gentle rays, and the cool sea breeze was gently caressing the faces of the people at a seaside café in Varna.

Дървените маси на терасата бяха разхвърляни, а ароматът на прясно изпечено кафе се смесваше със свежия въздух.

The wooden tables on the terrace were scattered, and the aroma of freshly brewed coffee mingled with the fresh air.

Вълните леко се удряха в брега, създавайки успокояващ мелодичен звук.

The waves gently lapped against the shore, creating a soothing melodic sound.

Николай седеше на една от масите и поглеждаше към морето.

Nikolay was sitting at one of the tables, gazing at the sea.

Чувстваше тежест в гърдите.

He felt a heaviness in his chest.

Преди няколко дни лекарят му каза, че има диабет тип 2.

A few days ago, his doctor told him he had type 2 diabetes.

Николай беше уплашен и объркан.

Nikolay was scared and confused.

Днес трябваше да се срещне с Милена.

Today, he was supposed to meet Milena.

Милена беше неговата близка приятелка от години.

Milena had been his close friend for years.

Тя винаги беше енергична и готова да помага.

She was always energetic and ready to help.

Николай знаеше, че може да разчита на нея.

Nikolay knew he could rely on her.

Но как ще приеме новината?

But how would she take the news?

Ще се промени ли нещо между тях?

Would anything change between them?

Докато Николай размишляваше над това, Милена пристигна, усмихната както винаги.

While Nikolay pondered this, Milena arrived, smiling as always.

Тя го поздрави топло и седна до него.

She greeted him warmly and sat down next to him.

Започнаха да говорят за обичайните неща – за работа, за новини в града, за планове за лятото.

They began to talk about the usual things – work, city news, and summer plans.

Но Николай не можеше да се съсредоточи.

But Nikolay couldn't concentrate.

Вътрешната борба не го оставяше на спокойствие.

The internal struggle didn't leave him at peace.

Трябваше ли да й каже?

Should he tell her?

Ами ако тя започне да се тревожи прекалено много?

What if she starts worrying too much?

Ще се промени ли отношението й?

Would her attitude change?

Докато размишляваше, Милена забеляза, че нещо не е наред.

As he was mulling over this, Milena noticed something was off.

"Николай, ти изглеждаш различно днес.

"Nikolay, you seem different today.

Всичко наред ли е?

Is everything alright?"

" попита тя с мек и загрижен тон.

she asked in a soft and concerned tone.

Николай вдиша дълбоко и реши да бъде честен.

Nikolay took a deep breath and decided to be honest.

"Милена, трябва да ти кажа нещо важно.

"Milena, I need to tell you something important.

Бях на лекар и разбрах, че имам диабет тип 2.

I went to the doctor and found out I have type 2 diabetes.

Не исках да те притеснявам, но не можех да го пазя повече в тайна.

I didn't want to worry you, but I couldn't keep it a secret any longer."

"Милена го гледаше сериозно, но в очите й нямаше страх или паника, а само загриженост и съчувствие.

Milena looked at him seriously, but there was no fear or panic in her eyes, only concern and sympathy.

"О, Николай, съжалявам, че трябва да преживееш това.

"Oh, Nikolay, I'm sorry you have to go through this.

Но ти знаеш, че винаги съм тук за теб.

But you know I'm always here for you.

Нека се справим с това заедно.

Let's deal with this together."

"Тя хвана ръката му и му се усмихна.

She took his hand and smiled at him.

"Ние ще се справим.

"We'll handle it.

Ще се храним здравословно, ще се движим повече, ще се грижим един за друг.

We'll eat healthily, move more, and take care of each other.

Това няма да промени нашето приятелство, обещавам.

This won't change our friendship, I promise."

"Николай почувства огромно облекчение.

Nikolay felt immense relief.

Тежестта в гърдите му изчезна.

The heaviness in his chest disappeared.

Усмихна се на Милена и кимна.

He smiled at Milena and nodded.

"Благодаря ти, Милена.

"Thank you, Milena.

Това значи много за мен.

This means a lot to me.

Да, ще се справим заедно.

Yes, we'll handle it together."

"Те двамата седяха на терасата, гледайки към морето, и планираха новите си начинания.

They sat on the terrace, looking out at the sea, and planned their new endeavors.

Николай почувства нова надежда и оптимизъм.

Nikolay felt a new hope and optimism.

Милена чувстваше, че връзката им е станала още по-силна.

Milena felt that their bond had grown even stronger.

Заедно се изправяха пред новото предизвикателство, уверени, че приятелството им ще устои на всяка буря.

Together, they faced the new challenge, confident that their friendship would withstand any storm.

И така, сред спокойствието на кафето край морето, Николай и Милена започнаха нова глава в живота си – по-силни, по-свързани и готови за всичко, което им предстои.

And so, amidst the tranquility of the seaside café, Nikolay and Milena began a new chapter in their lives – stronger, more connected, and ready for whatever lay ahead.