Ранният юлски слънчев ден изпълваше Рилския манастир с топлина и светлина.

The early July sun filled the Rila Monastery with warmth and light.

Всичко беше спокойно и тихо.

Everything was calm and quiet.

Кристално чистият въздух обгърна Катерина и Борислав, приличащ на меко одеяло.

The crystal-clear air enveloped Katerina and Borislav like a soft blanket.

Катерина и Борислав вървяха бавно по каменните пътеки.

Katerina and Borislav walked slowly along the stone paths.

Прохладната сянка на високите дървета им даваше усещането за уединение и тишина.

The cool shade of the tall trees gave them a sense of solitude and silence.

Тяхната майка предложи да направят семейно поклонение за оздравяване на сърцата им.

Their mother had suggested a family pilgrimage to heal their hearts.

Катерина беше облечена в синя рокля, а очите й сякаш блестяха от неизвестна болка.

Katerina was dressed in a blue dress, and her eyes seemed to shine with an unknown pain.

Този манастир беше последното място, за което баща им говореше преди да почине.

This monastery was the last place their father spoke about before he passed away.

Беше важен за него.

It was important to him.

Борислав беше по-тих от обикновено, облечен в сива тениска и дънки.

Borislav was quieter than usual, dressed in a gray T-shirt and jeans.

"Искаш ли да влезем вътре, Боби?

"Do you want to go inside, Bobby?"

" попита Катерина, отваряйки вратата на старата църква.

Katerina asked, opening the door of the old church.

Борислав едва кимна.

Borislav barely nodded.

Спря пред иконостаса и остави една малка свещ на масата.

He stopped in front of the iconostasis and placed a small candle on the table.

Направи кръст и затвори очи.

He made the sign of the cross and closed his eyes.

Катерина се приближи.

Katerina approached.

Чувстваше, че брат й е далечен, несвързан с всичко.

She felt that her brother was distant, disconnected from everything.

"Как се чувстваш, Боби?

"How are you feeling, Bobby?

Откакто татко почина, ми се струваш различен.

Since Dad passed away, you seem different."

"Борислав отвори очи и погледна сестра си.

Borislav opened his eyes and looked at his sister.

"Не знам, Катя.

"I don't know, Katya.

Чувствам се изгубен.

I feel lost.

Като че ли никой не ме разбира.

Like nobody understands me."

"Сълзите започнаха да проблясват в очите на Катерина.

Tears started to glisten in Katerina's eyes.

"Знам, Боби.

"I know, Bobby.

Аз също се чувствам така.

I feel the same way.

Но ние сме семейство.

But we are family.

Трябва да се подкрепяме.

We need to support each other."

"Борислав се обърна и взе ръката й.

Borislav turned and took her hand.

"Съжалявам, че бях толкова далечен.

"I'm sorry I've been so distant.

Просто боли толкова много.

It just hurts so much."

"Катерина го прегърна силно.

Katerina hugged him tightly.

"Боли и мен, братче.

"It hurts me too, little brother.

Но ще преминем през това заедно.

But we'll get through this together.

Обещавам.

I promise."

"Двамата останаха там, държейки се за ръце, под пеперудените фрески на църквата.

They stayed there, holding hands, beneath the butterfly-decorated frescoes of the church.

Болката беше още там, но вече не беше толкова тежка.

The pain was still there, but it was no longer as heavy.

Нещо се беше променило.

Something had changed.

Те знаеха, че бъдещето няма да е лесно, но бяха решени да работят заедно.

They knew the future wouldn't be easy, but they were determined to work together.

Когато излязоха, слънцето светеше още по-ярко.

When they went outside, the sun shone even brighter.

Горещината на лятото се усещаше върху кожата, но те не се страхуваха.

The summer heat could be felt on their skin, but they were not afraid.

Достигайки до градината пред манастира, двамата седнаха на дървената пейка под сянката на едно огромно дърво.

Reaching the garden in front of the monastery, they sat on a wooden bench in the shade of a huge tree.

Теглото на болката и загубата все още беше там, но те се почувстваха малко по-силни.

The weight of pain and loss was still there, but they felt a little stronger.

"Ще сме добре, Боби," прошепна Катерина с усмивка.

"We'll be okay, Bobby," Katerina whispered with a smile.

"Ще започнем отначало, заедно.

"We'll start anew, together."

"Борислав се усмихна малко несигурно, но в очите му блесна малка искра на надежда.

Borislav smiled a little uncertainly, but a small spark of hope gleamed in his eyes.

"Да, ще сме добре, Катя.

"Yes, we'll be okay, Katya."

"Те останаха там, наслаждавайки се на мириса на цветята и шума на природата.

They stayed there, enjoying the scent of the flowers and the sounds of nature.

Бъдещето не беше толкова страшно сега.

The future didn’t seem as frightening now.

Те имаха един друг и това беше достатъчно, за да започнат отново.

They had each other, and that was enough to start anew.