Лъчите на лятното слънце танцуваха по старата сграда на училището в София.

The rays of the summer sun danced on the old school building in Sofia.

Учениците бяха навън, оборудвани с учебници и тетрадки, опитващи се да се съсредоточат в последните дни на учебната година.

The students were outside, equipped with textbooks and notebooks, trying to focus in the final days of the school year.

Рая, осемнадесетгодишна ученичка, стоеше сама до едно дърво в двора, чувстваща се изгубена.

Raya, an eighteen-year-old student, stood alone by a tree in the yard, feeling lost.

Рая винаги беше умна и талантлива.

Raya had always been smart and talented.

Тя обичаше да рисува.

She loved to paint.

От малка мечтаеше да учи в Париж.

Since she was little, she dreamed of studying in Paris.

Но родителите ѝ искаха друго – да стане юрист и да учи в престижен университет в България.

But her parents wanted something different—they wanted her to become a lawyer and study at a prestigious university in Bulgaria.

За тях, кариерата като художник беше несигурна.

For them, a career as an artist was insecure.

Това водеше до постоянни спорове у дома.

This led to constant arguments at home.

С всеки изминал ден, Рая усещаше натискът върху себе си.

With each passing day, Raya felt the pressure on her growing.

Една вечер, след труден разговор с родителите си, Рая взе решение.

One evening, after a difficult conversation with her parents, Raya made a decision.

Тя ще изпрати портфолиото си до артистичния университет в Париж.

She would send her portfolio to an art university in Paris.

Направи го тихо, без да им каже.

She did it quietly, without telling them.

Седмиците минаваха, но Рая не получаваше отговор.

Weeks passed, but Raya received no reply.

Всяка нощ тя оставаше будна, чудеща се какво ще стане.

Every night she stayed awake, wondering what would happen.

Един слънчев ден, пощальонът донесе писмо, адресирано до нея.

One sunny day, the mailman brought a letter addressed to her.

С треперещи ръце, Рая отвори плика.

With trembling hands, Raya opened the envelope.

Вътре – писмо от Париж.

Inside— a letter from Paris.

Беше приета!

She was accepted!

Сърцето й препускаше от радост и страх.

Her heart raced with joy and fear.

Как ще го каже на родителите си?

How would she tell her parents?

Вечерта реши да им покаже писмото.

That evening she decided to show them the letter.

Майка ѝ и баща ѝ го прочетоха мълчаливо.

Her mother and father read it silently.

След дълго тишина, баща ѝ се качи на горния етаж.

After a long silence, her father went upstairs.

Майка ѝ остана, с очи, пълни със сълзи, но не от радост.

Her mother remained, with eyes full of tears, but not of joy.

Очакваха кризи и караници.

Crises and quarrels were expected.

След дни на напрежение, семейството най-накрая седна заедно.

After days of tension, the family finally sat down together.

Разговорът беше дълъг и на моменти труден.

The conversation was long and, at times, difficult.

Но в тоя момент, Рая беше твърда.

But in that moment, Raya was firm.

Тя обясни колко важна е мечтата ѝ за нея и как се чувствала потисната.

She explained how important her dream was to her and how she felt oppressed.

В края на дискусията, нещо промени родителите.

At the end of the discussion, something changed her parents.

Те видяха истинската й страст и желанието й за успех.

They saw her true passion and desire for success.

Със сълзи в очите, те сложиха ръце над раменете й и й предложиха една година в Париж.

With tears in their eyes, they put their hands on her shoulders and offered her one year in Paris.

Ако успее, ще й позволят да продължи.

If she succeeded, they would allow her to continue.

Рая не можеше да повярва.

Raya couldn't believe it.

Тази година щеше да бъде най-важната в живота й.

This year would be the most important in her life.

Тя се почувства по-силна и решителна.

She felt stronger and more determined.

Родителите й, макар и предпазливи, започнаха да разбират, че най-важното е да подкрепят мечтите й.

Her parents, though cautious, began to understand that the most important thing was to support her dreams.

Лятото продължи с усмивки и надежда.

The summer continued with smiles and hope.

Високите прозорци на училището отразяваха новата светлина в живота на Рая и семейството й.

The tall windows of the school reflected the new light in Raya and her family's life.

София, със своите стари и нови сгради, стоеше като свидетел на новото начало за едно смело момиче, което тръгна по свой път към своите мечти.

Sofia, with its old and new buildings, stood as a witness to a new beginning for a brave girl who set out on her path toward her dreams.