Димът от цигарите се носеше в нощния клуб "София", като облак, който тежеше над всички.

The cigarette smoke drifted through the "Sofia" nightclub like a cloud hanging over everyone.

Лятната горещина отвън влизаше през вратите и правеше атмосферата още по-напрегната.

The summer heat from outside seeped in through the doors, making the atmosphere even more intense.

В центъра на клуба, под слабите светлини, се намираше голяма маса.

In the center of the club, under the dim lights, stood a large table.

Там се раздаваха картите за покер.

There, poker cards were being dealt.

Мила седеше на масата с решителен поглед.

Mila sat at the table with a determined look.

Трябваше да спечели.

She had to win.

Единственият начин да плати огромния си дълг беше да си тръгне оттук с голяма сума пари.

The only way to pay off her enormous debt was to leave here with a large sum of money.

До нея, с коварна усмивка и поглед, който разбираше всичко, седеше Борис.

Next to her, with a sly smile and a knowing glance, sat Boris.

Те имаха история, която беше оставила белези и у двамата.

They had a history that had left scars on both of them.

Мила се опита да се съсредоточи.

Mila tried to focus.

Трябваше да забрави всякакви чувства.

She had to forget all feelings.

Борис беше добър играч.

Boris was a good player.

Дървените покер чипове трополяха по масата, докато различните ситуации на картите се сменяха.

The wooden poker chips clinked on the table as the different combinations of cards alternated.

Тя го наблюдаваше внимателно, опитвайки се да разбере всяко негово движение.

She watched him closely, trying to read his every move.

Първите рундове минаха.

The first rounds passed.

Мила печелеше и губеше малки суми.

Mila won and lost small amounts.

Борис също се задържаше в играта.

Boris also stayed in the game.

В стаята стоеше напрегнато мълчание, само от време на време прекъсвано от въздишки и шепот.

The room was filled with tense silence, occasionally interrupted by sighs and whispers.

Последният рунд наближаваше.

The final round was approaching.

Това беше всичко или нищо за Мила.

This was all or nothing for Mila.

"Мила, разсеяна си," каза Борис тихо, като я погледна право в очите.

"Mila, you're distracted," Boris said quietly, looking her straight in the eyes.

"Знам, че можеш по-добре.

"I know you can do better."

"Тя му хвърли нервен поглед, мълчейки.

She cast a nervous glance at him, remaining silent.

В този момент трябваше да реши - да продължи със студената стратегия или да се довери на старата любов.

At that moment, she had to decide - to continue with a cold strategy or trust an old love.

Но споменът за дълга, който тегнеше над нея и опасността за семейството й, я върна обратно.

But the memory of the debt weighing over her and the danger to her family brought her back.

Щеше да играе със сърцето си, но не и да разчита на него.

She would play with her heart, but not rely on it.

Картите се раздадоха последно.

The cards were dealt one last time.

Всички затаиха дъх.

Everyone held their breath.

Борис направи своя ход с усмивка.

Boris made his move with a smile.

Беше уверен, че ще спечели.

He was confident he would win.

Но Мила видя слабост - малка, почти невидима.

But Mila saw a weakness - small, almost invisible.

Тя заложи всичко.

She bet everything.

Стаята замръзна в очакване.

The room froze in anticipation.

Казината напрегнато чакаше резултата.

The casino tensely awaited the result.

Борис беше следващ.

Boris was next.

Той погледна картите си и след това я погледна.

He looked at his cards and then at her.

"Ти спечели," каза той накрая и разкри картите си.

"You win," he finally said and revealed his cards.

Мила се почувства облекчена.

Mila felt relieved.

Тя беше спечелила.

She had won.

Парите бяха нейни.

The money was hers.

Дългът щеше да бъде изплатен.

The debt would be paid off.

Но въпреки радостта от победата, сърцето й усещаше друг вид тежест.

But despite the joy of victory, her heart felt a different kind of weight.

Борис протегна ръка и я хвана за ръката, леко усмихвайки се.

Boris extended his hand and gently took hers, smiling slightly.

"Винаги съм вярвал в теб," каза той и я пусна.

"I've always believed in you," he said and let go of her hand.

Мила осъзна - усещаше чувства, които мислеше загубени.

Mila realized - she felt emotions she thought were lost.

Борбата за пари беше спечелена, но битката на сърцето й все още продължаваше.

The fight for money was won, but the battle of her heart was still ongoing.

В нощния клуб "София" светлините продължиха да мигат, но за Мила всичко изглеждаше по-ясно.

In the "Sofia" nightclub, the lights continued to flash, but for Mila, everything seemed clearer.

Тя нямаше да бъде сама в борбата си повече.

She wouldn't be alone in her struggle any longer.

Собственият й враг се беше превърнал в съюзник, а бъдещето - макар и все още несигурно - изглеждаше по-светло.

Her enemy had turned into an ally, and the future - although still uncertain - seemed brighter.