Слънцето грееше ярко над хаотичния пазар.

The sun shone brightly over the chaotic market.

Мястото изглеждаше като сцена от кошмар – пръснати сергии, фургони и парчета метал и дърво.

The place looked like a scene from a nightmare – scattered stalls, vans, and pieces of metal and wood.

Радомир се движеше внимателно между хората.

Radomir moved carefully between the people.

Около него имаше крещящи търговци и подозрителни погледи.

Around him were shouting merchants and suspicious glances.

Летният въздух беше горещ и тежък, дишането трудно.

The summer air was hot and heavy, making it difficult to breathe.

Радомир търсеше вода и храна.

Radomir was looking for water and food.

Знаеше, че ще му трябват много за дългото пътуване.

He knew he would need plenty for the long journey.

Беше чул слухове за безопасно място.

He had heard rumors of a safe place.

Място, където животът е по-добър.

A place where life was better.

Но за да стигне там, трябваше да се подготви добре.

But to get there, he had to prepare well.

Имаше някои дребни предмети за бартер, но нищо кой знае какво.

He had some small items for barter, but nothing significant.

Първата сергия бе натрупана с консерви.

The first stall was piled with canned goods.

- Колко?

"How much?"

- попита Радомир.

Radomir asked.

Търговецът, висок мъж с мръсна брада, го изгледа внимателно.

The merchant, a tall man with a dirty beard, looked at him carefully.

- Какво предлагаш?

"What are you offering?"

- отвърна.

he replied.

Радомир извади стар медальон.

Radomir took out an old medallion.

Беше на баба му.

It had belonged to his grandmother.

Търговецът погледна медальона и се подсмихна.

The merchant glanced at the medallion and smirked.

- Това не стига - каза строго.

"It's not enough," he said sternly.

Радомир се почувства несправедливо.

Radomir felt it was unfair.

Медальонът беше ценен, но нямаше избор.

The medallion was valuable, but he had no choice.

Търговията продължи и Радомир успя да вземе малко храна и вода, но пакетите не бяха много.

The trade continued, and Radomir managed to get some food and water, but the packages were not much.

Докато вървеше по пазара, Радомир забеляза странник.

As he walked through the market, Radomir noticed a stranger.

Той държеше карта.

He was holding a map.

Картата изглеждаше стара и износена.

The map looked old and worn.

- Интересува ли те?

"Interested?"

- попита странникът с нисък глас.

the stranger asked in a low voice.

Радомир се спря.

Radomir stopped.

- На къде води картата?

"Where does the map lead?"

- заинтересиран попита.

he asked, intrigued.

- Място с много провизии и безопасност - отвърна странникът.

"A place with plenty of supplies and safety," the stranger replied.

Радомир разбираше, че е риск.

Radomir understood it was a risk.

Картата можеше да е фалшива или водеща към капан.

The map could be fake or lead to a trap.

Странникът обаче поиска всичките му провизии за нея.

However, the stranger wanted all his provisions for it.

Радомир стоеше със стиснати юмруци.

Radomir stood with clenched fists.

Как да постъпи?

What should he do?

След миг колебание, реши.

After a moment of hesitation, he decided.

Даде всичко за картата.

He gave everything for the map.

Странникът му се усмихна широко и му я подаде.

The stranger smiled widely and handed it to him.

- Ще ти е нужна кураж – прошепна той.

"You'll need courage," he whispered.

С картата в ръка, Радомир се почувства нов.

With the map in hand, Radomir felt renewed.

Надеждата за по-добро място го изпълваше с решителност.

The hope for a better place filled him with determination.

Тръгна да напусне пазара, с поглед вперен напред.

He started to leave the market, his gaze fixed ahead.

Може би това беше риск, но Радомир бе готов да направи всичко, за да намери нов дом.

Maybe it was a risk, but Radomir was ready to do anything to find a new home.

Някъде там, отвъд руините и опасностите, го чакаше бъдеще.

Somewhere out there, beyond the ruins and dangers, a future awaited him.