Свежият морски бриз леко погали лицето на Виктор, когато той слезе от стария син автобус на спирка в малкото крайбрежно селце.

The fresh sea breeze gently brushed Victor's face as he stepped off the old blue bus at the stop in the small coastal village.

Беше се върнал у дома след дълги години в чужбина.

He had returned home after many years abroad.

Време беше за събиране на семейството на Черноморието.

It was time for a family reunion at the Black Sea.

Слънцето грееше ярко над златните плажове, а водата блестеше в синьо-зелени цветове.

The sun shone brightly over the golden beaches, and the water sparkled in blue-green hues.

Виктор стисна куфара си, пое дълбок дъх и тръгна към семейната къща.

Victor clutched his suitcase, took a deep breath, and headed toward the family house.

Не беше виждал брат си Божидар и сестра си Петя от доста време.

He hadn't seen his brother Bojidar and sister Petya for quite some time.

Божидар беше останал в България, за да се грижи за техните остаряващи родители, докато Виктор следваше кариерата си в чужбина.

Bojidar had stayed in Bulgaria to care for their aging parents, while Victor was pursuing his career abroad.

Тази вечер семейната вечеря щеше да бъде на плажа, където Петя беше приготвила традиционна българска храна.

That evening, the family dinner was to be on the beach, where Petya had prepared traditional Bulgarian food.

Виктор чу смехът на децата и гласовете на своето семейство, когато се приближи към къщата.

Victor heard the laughter of children and the voices of his family as he approached the house.

Винаги беше такава шумна къща.

It was always such a noisy house.

„Виктор!“ - извика Петя с усмивка.

“Victor!” Petya called out with a smile.

Тя го прегърна силно и го поведе към масата, където Божидар вече седеше.

She hugged him tightly and led him to the table where Bojidar was already sitting.

„Здравей, братко,“ - каза тихо Виктор и седна до Божидар.

“Hello, brother,” Victor said quietly and sat down next to Bojidar.

Божидар кимна кратко, но очите му не излъчваха радост.

Bojidar nodded briefly, but his eyes did not convey joy.

На масата имаше купища вкусни ястия - риба на скара, салати, хляб и чушки, пълнени с ориз.

The table was laden with delicious dishes—grilled fish, salads, bread, and peppers stuffed with rice.

Петя се стараеше да създаде топла и носталгична атмосфера.

Petya had worked hard to create a warm and nostalgic atmosphere.

Виктор почувства уюта на старите времена.

Victor felt the comfort of the old times.

Въздухът бе изпълнен с вкусни аромати и звукът от вълните беше като музика на фона.

The air was filled with delightful aromas, and the sound of the waves was like music in the background.

Започнаха да вечерят, но напрежението между Виктор и Божидар беше осезаемо.

They began to eat, but the tension between Victor and Bojidar was palpable.

Тишината стана неудобна.

The silence became uncomfortable.

„Божидар, трябва да поговорим,“ започна Виктор с тих, но сериозен тон.

“Bojidar, we need to talk,” Victor began in a soft but serious tone.

„Много време мина и има неща, които трябва да изясним.“

“A lot of time has passed, and there are things we need to clear up.”

Божидар погледна Виктор ядосано.

Bojidar looked at Victor angrily.

„Ти просто се изпаряваш и ме оставяш тук с всичко.

“You just disappeared and left me here with everything.

Нито веднъж не ми предложи помощ.

Not once did you offer to help.”

Виктор се наведе напред, почувствайки тежестта на думите на брат си.

Victor leaned forward, feeling the weight of his brother’s words.

„Знам, че сгреших.

“I know I made a mistake.

Отидох в чужбина, за да постигна нещо, но загубих толкова много тук.

I went abroad to achieve something, but I lost so much here.

Съжалявам, че не бях тук, когато имаше нужда от мен.“

I’m sorry I wasn’t here when you needed me.”

Божидар замълча за миг и погледна морето, което се светеше на лунната светлина.

Bojidar was silent for a moment and looked at the sea, which gleamed under the moonlight.

„Не разбираш колко трудно беше, Виктор.

“You don’t understand how hard it was, Victor.

Всеки ден се борех с всичко сам.“

Every day I fought with everything on my own.”

Петя, все още опитваща да запази спокойствие, сложи ръка на рамото на Божидар.

Petya, still trying to maintain calm, placed a hand on Bojidar’s shoulder.

„Момчета, това е време за семейство.

“Guys, this is family time.

Моля ви, нека намерим начин да се разберем.“

Please, let’s find a way to understand each other.”

Виктор се протегна и хвана ръката на Божидар.

Victor reached out and took Bojidar’s hand.

„Може ли да започнем отново?

“Can we start over?

Искам да бъдем семейство, отново.“

I want us to be a family again.”

Сълзи се появиха в очите на Божидар.

Tears appeared in Bojidar’s eyes.

„Стига вече.

“Enough.

Нека опитаме.“

Let's try.”

Тази вечер бе ново начало за тях.

That evening marked a new beginning for them.

Виктор и Божидар се прегърнаха, а Петя се усмихваше с облекчение.

Victor and Bojidar embraced, and Petya smiled with relief.

Те обещаха да си помагат и да се подкрепят.

They promised to help and support each other.

Семейството бе отново цяло, а морето шепнеше старите си истории в глухото нощно небе.

The family was whole again, and the sea whispered its old stories under the silent night sky.