Лятното слънце грееше ярко над старото училище.

The summer sun shone brightly over the old school.

Ана вървеше бавно по дългия коридор, държейки писмото с треперещи ръце.

Anna walked slowly down the long corridor, holding the letter with trembling hands.

Стените на училището бяха покрити с бръшлян, а дървените подове скърцаха под всеки неин шаг.

The school's walls were covered in ivy, and the wooden floors creaked under her every step.

Ана беше добър студент, винаги учеше усърдно и получаваше високи оценки.

Anna was a good student, always studying diligently and earning high grades.

Но се чувстваше сама.

But she felt alone.

Оддалечена от дома, тя често мислеше за своите родители.

Far from home, she often thought about her parents.

Тайно се страхуваше, че ще я отрекат, ако не успее в училище.

Secretly, she feared they would disown her if she failed at school.

Вчера тя намери мистериозно писмо в шкафчето си.

Yesterday, she found a mysterious letter in her locker.

"Ти ще бъдеш изключена," пишеше на белия лист.

"You will be expelled," it read on the white sheet.

Това я уплаши до смърт.

This scared her to death.

Кой би искал да й навреди?

Who would want to harm her?

Трябваше да разбере истината.

She had to find out the truth.

Ана реши да разследва внимателно.

Anna decided to investigate carefully.

Започна да разговаря с учениците. Питаше ги дали знаят нещо.

She began talking to the students, asking if they knew anything.

Опитваше да остане съсредоточена върху ученето си. Но мислите за писмото не я оставяха на мира.

She tried to stay focused on her studies, but thoughts about the letter wouldn’t leave her alone.

Някои ученици я гледаха подозрително.

Some students looked at her suspiciously.

Други просто я избегваха.

Others simply avoided her.

Ана винаги беше била различна. Тихата, умната Ана.

Anna had always been different: quiet, smart Anna.

Може би заради това някой завиждаше на успеха й.

Maybe that’s why someone envied her success.

Тя обърна внимание на подробности.

She paid attention to details.

Усети нещо подозрително в поведението на една класна съученичка. Ирина.

She noticed something suspicious in the behavior of one of her classmates, Irina.

Ирина често се състезаваше с Ана за най-високи оценки.

Irina often competed with Anna for the highest grades.

Може би тя беше зад писмото?

Perhaps she was behind the letter?

Ана започна да наблюдава повече.

Anna began to observe more.

Един ден, докато разгръщаше още едно писмо, скрито в учебник, тя забеляза ритъма на почерка.

One day, while unfolding another letter hidden in a textbook, she noticed the handwriting rhythm.

Това беше същия почерк като на Ирина.

It was the same handwriting as Irina's.

Тя се почувства упорита.

She felt determined.

Събра няколко доказателства и се отправи към директорския кабинет.

She gathered some evidence and headed to the principal’s office.

Разказа всичко и показа писмата.

She told everything and showed the letters.

Директорът я видя колко е уплашена и като чу историята, веднага разпозна правдата.

The principal saw how frightened she was and, upon hearing the story, immediately recognized the truth.

Ирина беше извикана в кабинета.

Irina was called into the office.

Тя се опита да отрече, но писмата говореха сами за себе си.

She tried to deny it, but the letters spoke for themselves.

В крайна сметка тя призна.

In the end, she admitted it.

Оказа се, че Ирина завиждаше на успехите на Ана и искаше да я отстрани.

It turned out that Irina was envious of Anna's achievements and wanted to remove her.

Директорът наказа Ирина и я предупреди строго.

The principal punished Irina and gave her a strict warning.

Ана бе освободена от всичко подозрение.

Anna was cleared of all suspicion.

Съучениците на Ана започнаха да я уважават.

Anna’s classmates began to respect her.

Вече не беше онова самотно момиче.

She was no longer the lonely girl.

Тя стана по-уверена и се научи да се защитава.

She became more confident and learned to stand up for herself.

В летния ден, сред зелените хълмове около училището, Ана се разходи гордо.

On a summer day, amidst the green hills around the school, Anna walked proudly.

Тя успя да открие истината и спечели уважението на другите.

She had managed to uncover the truth and earned the respect of others.

И най-важното, тя знаеше, че не е сама.

And most importantly, she knew she was not alone.