Варненската Морска градина блестеше на слънцето.

The Varna Sea Garden was sparkling in the sun.

Лятото беше в разгара си.

Summer was in full swing.

Никола и Петя вървяха по красивите алеи.

Nikola and Petya were walking along the beautiful pathways.

Никола беше на 30 години, програмист, и алергичен към пчели.

Nikola was 30 years old, a programmer, and allergic to bees.

Петя беше детска приятелка и студентка по медицина.

Petya was a childhood friend and a medical student.

Днес беше специален ден.

Today was a special day.

Никола искаше да релаксира.

Nikola wanted to relax.

Петя искаше той да се чувства добре и да се забавлява.

Petya wanted him to feel good and have fun.

„Толкова е красиво тук“, каза Никола.

"It's so beautiful here," Nikola said.

„Точно това ми трябваше.

"This is exactly what I needed."

“Петя се усмихна.

Petya smiled.

„Да, морската градина е чудесно място.

"Yes, the sea garden is a wonderful place.

Само трябва да внимаваш.

You just need to be careful."

“Докато вървяха, Никола спря и затвори очи.

As they walked, Nikola stopped and closed his eyes.

„Усещам мириса на цветята.

"I can smell the flowers.

Толкова е успокояващо.

It's so calming."

“Изведнъж Никола се стресна.

Suddenly, Nikola was startled.

„О, не!

"Oh, no!"

“ извика той.

he shouted.

Усети ужилване на ръката си.

He felt a sting on his arm.

Пчела го беше ужилила.

A bee had stung him.

Петя веднага разбра сериозността на ситуацията.

Petya instantly understood the seriousness of the situation.

„Седни,“ каза тя.

"Sit down," she said.

„Дишай дълбоко.

"Breathe deeply."

“Никола започна да посинява и да се мъчи да диша.

Nikola began to turn blue and struggle to breathe.

„Не нося ЕпиПен,“ промълви той.

"I don't have my EpiPen," he muttered.

Петя погледна наоколо.

Petya looked around.

Паника я обзе, но трябваше да действа бързо.

Panic gripped her, but she had to act quickly.

Забеляза малка горска къща недалеч.

She noticed a small forest house nearby.

„Остани тук,“ каза тя и побегна към нея.

"Stay here," she said and ran towards it.

В горската къща имаше служител.

In the forest house, there was an attendant.

Петя му обясни всичко бързо.

Petya quickly explained the situation.

Той й даде аптечка.

He gave her a first-aid kit.

Тя се върна при Никола.

She rushed back to Nikola.

„Трябва да запазиш спокойствие,“ каза тя.

"You need to stay calm," she said.

Започна да му оказва първа помощ.

She began to administer first aid.

Амбулансът дойде бързо.

The ambulance arrived quickly.

Лекарите заведоха Никола в болницата.

The paramedics took Nikola to the hospital.

Там се възстановяваше.

There, he was recovering.

„Трябваше да нося ЕпиПен,“ каза Никола благодарен.

"I should have carried my EpiPen," Nikola said gratefully.

„Никога повече няма да го забравя.

"I will never forget it again."

“Петя се усмихна.

Petya smiled.

„Наистина е важно.

"It's really important.

Радвам се, че успяхме.

I'm glad we managed."

“Този ден оставаше в паметта им.

That day stayed in their memory.

Никола научи важен урок.

Nikola learned an important lesson.

Петя придоби увереност в своите умения като бъдеща лекарка.

Petya gained confidence in her skills as a future doctor.

И двамата бяха благодарни за приятелството си и за възможността да се грижат един за друг.

Both were grateful for their friendship and the chance to take care of each other.