Лятото над столицата беше горещо и облечено в слънце.

Summer over the capital was hot and bathed in sunshine.

В стаята на общежитието на колежа, Калина разглеждаше една купчина учебници и бележки.

In the college dorm room, Kalina was sifting through a pile of textbooks and notes.

На другия край на стаята, Борислав, нейният по-млад брат, гледаше към нея със загрижена физиономия.

At the other end of the room, Borislav, her younger brother, was watching her with a worried expression.

"Сис, готова ли си за утре?" попита той, докато въртеше един химикал между пръстите си.

"Sis, are you ready for tomorrow?" he asked, twirling a pen between his fingers.

Калина въздъхна дълбоко. "Не знам, Борко. Мисля, че няма да успея да говоря пред всички тези хора. Страшно е."

Kalina sighed deeply. "I don't know, Borko. I think I won't be able to speak in front of all those people. It's terrifying."

Борислав се приближи до нея и сложи ръката си на рамото ѝ. "Разбира се, че ще успееш. Ти си отлична студентка. Всички те уважават."

Borislav moved closer to her and put his hand on her shoulder. "Of course, you can. You're an excellent student. Everyone respects you."

Тя поклати глава, опитвайки се да скрие сълзите в очите си. "Знам, но това е различно. Страх ме е."

She shook her head, trying to hide the tears in her eyes. "I know, but this is different. I'm scared."

Борислав се усмихна меко. "Помниш ли, когато бяхме деца и ти ме научи да карам колело? Ти беше търпелива с мен. Вярваше в мен, когато аз самият не вярвах."

Borislav smiled softly. "Do you remember when we were kids and you taught me how to ride a bike? You were patient with me. You believed in me when I didn't believe in myself."

Калина го погледна изненадано. "Да... спомням си."

Kalina looked at him, surprised. "Yes... I remember."

"Сега е мой ред да вярвам в теб," каза той. "Ти си силна. Винаги си била."

"Now it's my turn to believe in you," he said. "You are strong. You always have been."

Калина почувства, че сърцето ѝ се затопля. Борислав продължи с усмивка. "Знаеш ли, ти ми показа как да не се отказвам. Колелото ликуваше през задния двор. Страхът изчезна, защото ти беше там."

Kalina felt her heart warm up. Borislav continued with a smile. "You know, you showed me how not to give up. The bike triumphantly rolled through the backyard. The fear disappeared because you were there."

Тя се усмихна през сълзите си. "Ти наистина вярваш в мен, Борко."

She smiled through her tears. "You really believe in me, Borko."

"Да," отвърна той. "И знам, че ще изговориш този реч с гордост и любов. Точно както успях да карам колелото."

"Yes," he replied. "And I know you'll give that speech with pride and love. Just like I managed to ride the bike."

На следващия ден, Калина застана пред масата декани със завърнители. Сърцето ѝ туптеше бързо, но спомените и думите на Борислав я подкрепяха. Започна да говори с тих, но уверен глас.

The next day, Kalina stood before the table of graduates. Her heart was pounding fast, but the memories and Borislav's words supported her. She began to speak in a quiet yet confident voice.

Историята, която разказа, кипеше от искреност и топлина. Когато завърши, стаята избухна в аплодисменти. Всички се изправиха, горди и въодушевени. Борислав стоеше на предния ред, с блясък в очите и широка усмивка.

The story she told was filled with sincerity and warmth. When she finished, the room burst into applause. Everyone stood, proud and exhilarated. Borislav stood in the front row, his eyes gleaming and a wide smile on his face.

Калина почувства, че страховете ѝ бяха изчезнали. Тя беше успяла да постигне целта си. Нейният брат, този млад и смел момък, беше нейният герой.

Kalina felt her fears dissipate. She had achieved her goal. Her brother, that young and brave boy, was her hero.

След церемонията, Борислав я прегърна силно. "Аз ти казах, че ще успееш," прошепна той.

After the ceremony, Borislav hugged her tightly. "I told you, you'd make it," he whispered.

"Благодаря ти, Борко," отвърна Калина. "Без теб, нямаше да се справя."

"Thank you, Borko," Kalina replied. "Without you, I wouldn't have done it."

Те се усмихнаха един на друг, осъзнали, че заедно могат да преодолеят всичко.

They smiled at each other, realizing that together they could overcome anything.

Топлината на лятното слънце над София отрази изпълнението на едно мечтано чудо.

The warmth of the summer sun over Sofia reflected the fulfillment of a cherished miracle.