В свежия планински въздух на Рила, сред елегантната тишина на природата, временна болница стоеше усамотена.

In the fresh mountain air of Rila, amidst the elegant silence of nature, a temporary hospital stood solitary.

Именно там се оказаха Веселин и Радостина.

It was there that Veselin and Radostina found themselves.

Те бяха на поход, когато внезапно Радостина започна да се чувства зле.

They had been on a hike when suddenly Radostina began to feel unwell.

Слънцето грееше силно, а поляните блестяха в зелено.

The sun was shining brightly, and the meadows shimmered in green.

Веселин беше опитен походник, но носеше тежък товар от миналото.

Veselin was an experienced hiker, but he carried a heavy burden from the past.

Веднъж бе сбъркал в спешна медицинска ситуация.

He had once made a mistake in an emergency medical situation.

От тогава не се доверяваше на себе си.

Since then, he hadn't trusted himself.

Но сега, трябваше да се изправи пред същия страх.

But now, he had to face the same fear.

Радостина, млада и весела, не подозираше, че е алергична.

Radostina, young and cheerful, didn't know she was allergic.

А нямаше време за губене.

And there was no time to lose.

Радостина започна да кашля и кожата ѝ се зачерви.

Radostina started coughing, and her skin turned red.

Сърцето на Веселин забави темпото.

Veselin's heart slowed down.

Миналото се върна като кошмар.

The past returned like a nightmare.

Но нещо в него се промени.

But something in him had changed.

Той реши да не бяга повече от страховете си.

He decided not to run from his fears anymore.

„Трябва да помогна, няма време!

"I must help, there's no time!"

“ – каза си той и се обърна към Радостина.

he told himself and turned to Radostina.

Проверил нейната раница и намерил аптечка.

He checked her backpack and found a first-aid kit.

В нея имаше антиалергични лекарства.

Inside, there were anti-allergy medications.

Той спомни всички уроци, които бе научил някога.

He recalled all the lessons he had ever learned.

Бавно и уверено приложи нужните препарати.

Slowly and confidently, he applied the necessary treatments.

Радостина се успокои.

Radostina calmed down.

Дишането ѝ се нормализира.

Her breathing normalized.

Усмихна се слабо на Веселин.

She gave Veselin a weak smile.

Той усещаше как тежестта от плещите му се смалява.

He felt the weight on his shoulders lighten.

Сега трябваше да я заведе до полевата болница.

Now, he had to get her to the field hospital.

Времето беше от значение.

Time was of the essence.

Пътеките на планината не бяха леки, но те продължиха.

The mountain paths were not easy, but they continued.

Колкото повече вървяха, толкова по-сигурен се чувстваше Веселин.

The more they walked, the more confident Veselin felt.

Слънцето започна да залязва, когато те стигнаха болницата.

The sun was beginning to set when they reached the hospital.

„Добра работа“, похвали лекарят Веселин, докато проверяваше Радостина.

"Good job," the doctor praised Veselin while checking on Radostina.

„Твоето бързо действие я спаси.

"Your quick action saved her."

“Сега, в онзи миг, когато всички тревоги бяха разсеяни и планинският въздух изглеждаше по-свеж от всякога, Веселин усети облекчение.

Now, in that moment, when all worries had faded and the mountain air seemed fresher than ever, Veselin felt relieved.

Той вече не се съмняваше в способностите си.

He no longer doubted his abilities.

Урокът бе научен.

The lesson was learned.

той знаеше, че може да вярва в своето знание, в себе си и в момента.

He knew he could trust his knowledge, himself, and the moment.

Радостина беше спасена, а Веселин — променен.

Radostina was saved, and Veselin — changed.

Вече не само като походник, но и като човек, който можеш да разчиташ.

No longer just as a hiker, but as someone you could rely on.

Историята завърши в тишината на планината, но ехото на новооткритото доверие се чуваше дълго след това.

The story ended in the silence of the mountain, but the echo of newfound confidence was heard long after.