Тишината на цветната ферма беше като песен за Борис.

The silence of the flower farm was like a song to Boris.

Слънцето грееше ярко, а въздухът беше наситен с аромати.

The sun shone brightly, and the air was filled with fragrances.

Около него хората засаждаха и говореха весело.

Around him, people were planting and talking cheerfully.

Зеленината и цветовете под светлината на лятното слънце оживяваха и сякаш всички растения бяха усмихнати.

The greenery and colors came alive under the light of the summer sun, and it seemed as if all the plants were smiling.

Борис обичаше този мир и хармония.

Boris loved this peace and harmony.

Със сигурност това място беше неговото убежище.

Surely, this place was his refuge.

Но имаше още нещо, което го караше да идва с нетърпение на тези събития – Елица.

But there was something else that made him eagerly come to these events—Elitsa.

Тя беше като цвете, което се открояваше сред множеството.

She was like a flower that stood out among the crowd.

Усмивката ѝ правеше деня му по-светъл, а смехът ѝ беше като мелодия, която не можеше да излезе от ума му.

Her smile made his day brighter, and her laughter was like a melody that he couldn't get out of his mind.

Но имаше проблем.

But there was a problem.

Борис беше срамежлив.

Boris was shy.

Душата му беше като градина, пълна с нежност, но думите му сякаш бяха заклещени.

His soul was like a garden full of tenderness, but his words seemed to be stuck.

Днес обаче беше специален ден.

However, today was a special day.

Борис бе решил да създаде красив цветен аранжимент за Елица.

Boris had decided to create a beautiful floral arrangement for Elitsa.

Надяваше се, че букетът ще изрази чувствата му.

He hoped the bouquet would express his feelings.

Той избра най-красивите цветя – рози, лалета и маргаритки.

He chose the most beautiful flowers—roses, tulips, and daisies.

Внимателно ги съчета, подреждайки всяко цвете с любов и грижа.

He carefully arranged them, placing each flower with love and care.

Докато работеше, сърцето му биеше учестено.

As he worked, his heart beat faster.

На края, когато букетът беше готов, той взе дълбоко дъх.

When the bouquet was ready, he took a deep breath.

Днес ще бъде смел, каза си.

Today, he would be brave, he told himself.

Събрал всичкия си кураж, Борис отиде при Елица.

Gathering all his courage, Boris went to Elitsa.

Тя усети неговото приближаване и се усмихна нежно.

She sensed his approach and smiled gently.

Борис подаде цветния букет към нея.

Boris handed her the colorful bouquet.

„Елица,“ започна той, „тези цветя са за теб.

"Elitsa," he began, "these flowers are for you.

Те са красиви, но не могат да се сравнят с твоята светлина.

They are beautiful, but they can't compare to your light.

Отдавна исках да ти кажа, че те харесвам.

I've wanted to tell you for a long time that I like you."

“Елица гледаше цветята, очите ѝ блестяха от радост.

Elitsa looked at the flowers, her eyes sparkling with joy.

„Борис, благодаря ти,“ каза тя нежно.

"Boris, thank you," she said softly.

„Ти си толкова внимателен.

"You are so thoughtful.

Истината е, че и аз те харесвам.

The truth is, I like you too."

“Борис се усмихна за първи път с облекчение.

Boris smiled with relief for the first time.

Всички страхове се стопиха като мъгла под лятното слънце.

All his fears melted away like mist under the summer sun.

Тази смелост му даде нова увереност.

This courage gave him new confidence.

Времето сякаш спря и настана момента на промяната.

Time seemed to stop, marking the moment of change.

Сега знаеше, че може да бъде открит и искрен в чувствата си.

Now he knew he could be open and sincere about his feelings.

Двамата стояха заедно сред цветята, а фермерът, радостен от новото си приятелство, се потопи в новия ден.

The two stood together among the flowers, and the farmer, happy with his new friendship, immersed himself in the new day.

Борис вече нямаше да се крие зад цветята, защото любовта беше разцъфнала в сърцето му.

Boris would no longer hide behind the flowers because love had blossomed in his heart.