Лятното слънце грееше ярко през прозореца на болничната стая.

The summer sun shone brightly through the hospital room window.

Мека светлина озаряваше малката стая, изпълнена със звуци от коридора - стъпки на посетители и шепот на медицински сестри.

A soft light illuminated the small room, filled with the sounds from the corridor—footsteps of visitors and whispers of nurses.

Борислав лежеше в леглото, съсредоточен върху телевизора в ъгъла.

Borislav lay in bed, focused on the television in the corner.

Там, на екрана, неговият отбор се състезаваше на националния шампионат.

There, on the screen, his team was competing in the national championship.

Болезнеността в крака му напомняше за състоянието му - контузията, която го държеше далеч от терена.

The pain in his leg reminded him of his condition—the injury that kept him off the field.

Калина седеше до него.

Kalina sat next to him.

Тя беше приятелка, която често го посещаваше.

She was a friend who often visited him.

Показа му усмивка, макар и скрита тревога да блестеше в очите й.

She gave him a smile, though hidden concern sparkled in her eyes.

"Как се чувстваш днес?

"How do you feel today?"

" попита тя с мек глас.

she asked softly.

Борислав въздъхна тежко.

Borislav sighed heavily.

"Искам да съм там, Калина.

"I want to be there, Kalina.

Искам да се състезавам," сподели той.

I want to compete," he shared.

Желанието му беше силно, но знаеше риска.

His desire was strong, but he knew the risk.

Лекарите му бяха казали да бъде търпелив.

The doctors had told him to be patient.

Да се възстанови напълно.

To fully recover.

На вратата се показа Стефан, негов съотборник и съперник.

Stefan, his teammate and rival, appeared at the door.

"Какво става, Борислав?

"What's up, Borislav?

Надявам се скоро да се върнеш, иначе ще трябва да печелим без теб," каза той наполовина с шега, наполовина с пренебрежение.

I hope you come back soon, or else we'll have to win without you," he said, half-jokingly, half-disdainfully.

Борислав усети как в сърцето му се надига гняв.

Borislav felt anger swell in his heart.

Неговото здраве беше застрашено.

His health was at risk.

Мечтаеше си за връщане на терена, но мислите му бяха все по-смутени.

He dreamed of returning to the field, but his thoughts were increasingly troubled.

Докато гледаше мача по телевизията, Борислав изпита странно усещане.

As he watched the game on television, Borislav experienced a strange feeling.

Видя усилията на отбора си, видя как те играят заедно, без него.

He saw his team's efforts, how they played together without him.

Тогава осъзна нещо важно - здравето му беше повече от един шампионат.

Then he realized something important—his health was more than just one championship.

То беше за бъдещето му, за многобройните игри, които му предстояха.

It was for his future, for the many games that lay ahead.

Със сълзи в очите, Борислав каза на Калина: "Ще бъда търпелив.

With tears in his eyes, Borislav told Kalina, "I will be patient.

Ще следвам съветите на доктора.

I'll follow the doctor's advice.

Ще се върна, но само когато съм готов.

I'll return, but only when I'm ready."

"Калина се усмихна широко, горда от това решение.

Kalina smiled widely, proud of this decision.

"Аз винаги ще бъда до теб," каза тя тихо.

"I will always be by your side," she said quietly.

Летният следобед продължаваше, а Борислав намери вътрешен мир.

The summer afternoon continued, and Borislav found inner peace.

Понякога победата е не само на терена.

Sometimes, victory isn't just on the field.

Той знаеше, че ще се върне по-силен.

He knew he would return stronger.

А междувременно, с Калина до него, той нямаше да е сам.

In the meantime, with Kalina by his side, he wouldn't be alone.