Иззад големите прозорци на уютното кафене, жълтите и оранжевите листа плавно падат на тротоара.

Behind the large windows of the cozy café, the yellow and orange leaves gently fall onto the sidewalk.

София е красива през есента.

Sofia is beautiful in the fall.

Вътре, на един от масите близо до прозореца, седят Ивайло и Калина.

Inside, at one of the tables near the window, sit Ivaylo and Kalina.

Кафенето близо до Кралския дворец винаги е било тяхното любимо място за срещи.

The café near the Royal Palace has always been their favorite meeting spot.

Ивайло отпива от своето кафе с мляко и се замисля.

Ivaylo sips his coffee with milk and becomes thoughtful.

Той е професор по история в университета и обича спокойствието - в живота и в работата си.

He is a history professor at the university and loves tranquility—both in life and in his work.

Но нещо го тревожи днес.

But something is troubling him today.

Неотдавнашният очен преглед е разкрил проблем.

A recent eye exam revealed a problem.

Лекарят е открил, че Ивайло има сериозен здравословен проблем със зрението.

The doctor discovered that Ivaylo has a serious vision health issue.

Има нужда от операция.

He needs surgery.

„Това е просто рутинен преглед,“ мислел си е Ивайло.

"It was supposed to be just a routine check-up," Ivaylo thought to himself.

Всичко е трябвало да бъде наред.

Everything was supposed to be fine.

Но не е.

But it's not.

"Какво ще стане с лекциите ми?

"What will happen to my lectures?"

", питаше той себе си.

he asked himself.

Калина вдига глава от нотата си.

Kalina looks up from her notebook.

Тя забелязва тъгата в очите му и пита: „Всичко наред ли е, Ивайло?

She notices the sadness in his eyes and asks, "Is everything okay, Ivaylo?

Изглеждаш замислен.

You seem pensive."

“„Имам проблем,“ призна Ивайло.

"I have a problem," Ivaylo admits.

„Докторът каза, че имам нужда от операция.

"The doctor said I need surgery.

Иначе ще загубя напълно зрението си с времето.

Otherwise, I'll gradually lose my sight completely."

“Калина го гледа с разбиране.

Kalina looks at him with understanding.

„Знам, че е трудно.

"I know it's difficult.

Но здравето ти е най-важното, Ивайло.

But your health is the most important thing, Ivaylo.

Ако не се погрижиш за себе си, няма как да продължиш да правиш това, което обичаш.

If you don't take care of yourself, you won't be able to continue doing what you love."

“Думите й са прости, но проникват дълбоко в съзнанието му.

Her words are simple but penetrate deeply into his mind.

Веднъж Ивайло се беше страхувал от промени.

Ivaylo had once feared change.

Сега, обаче, пред него стои въпросът дали да направи стъпката към неизвестното.

Now, however, he faces the question of whether to take a step into the unknown.

След дълго мълчание, той въздъхва дълбоко.

After a long silence, he sighs deeply.

„Имаш право,“ казва Ивайло най-накрая.

"You're right," Ivaylo finally says.

„Ще трябва да направя операцията.

"I'll have to undergo the surgery.

Искам да продължа да уча и преподавам, но трябва да се грижа за себе си първо.

I want to continue learning and teaching, but I need to take care of myself first."

“Калина му се усмихва подкрепящо.

Kalina smiles supportively.

„Ивайло, смелостта не е отсъствие на страх, а решението да направиш това, което трябва, въпреки страха.

"Ivaylo, courage is not the absence of fear, but the decision to do what must be done despite the fear."

“С тази мисъл, Ивайло усеща как вниманието му се пренасочва към здравето му - към нещо, което едва ли си е представял, че ще приеме.

With this thought, Ivaylo feels his focus shift to his health—something he hardly imagined he would embrace.

Животът неочаквано го е научил, че промяната е неизбежна и понякога необходима.

Life has unexpectedly taught him that change is inevitable and sometimes necessary.

Кафето затваря врати, както Изчезват и последните отблясъци на слънцето.

The café closes its doors as the last rays of the sun disappear.

Ивайло е готов за новия ден, с ново облекчение в сърцето си.

Ivaylo is ready for a new day, with a new sense of relief in his heart.

Всичко ще бъде наред.

Everything will be fine.

Нужно е само да приеме.

He just needs to accept it.

В края на краищата, понякога една малка промяна е точно това, което ни е нужно, за да продължим напред.

In the end, sometimes a small change is exactly what we need to move forward.