Есента покриваше София със златни листа.

Autumn covered София with golden leaves.

Въздухът беше свеж и хората носеха топли якета.

The air was fresh, and people were wearing warm jackets.

Пред Националния политехнически музей се събраха ученици.

In front of the Националния политехнически музей (National Polytechnic Museum), students gathered.

Сред тях бяха Борис, Катя и Николай.

Among them were Борис, Катя, and Николай.

На 1 ноември щеше да се чества Денят на народните будители.

On November 1st, the Day of the National Awakeners was to be celebrated.

Училището организираше излизане до музея.

The school organized a trip to the museum.

Вълнението и любопитството бяха големи.

The excitement and curiosity were great.

Борис, тих и замислен, носеше с себе си малка тетрадка.

Борис, quiet and thoughtful, carried a small notebook with him.

Той мечтаеше някой ден да стане изобретател.

He dreamed of becoming an inventor one day.

Катя беше ведра и социална.

Катя was cheerful and social.

Харесваше ѝ да се запознава с нови хора и да научава нови неща.

She liked meeting new people and learning new things.

Николай беше уверен и обичаше да води групата.

Николай was confident and loved to lead the group.

Когато влязоха в музея, ги посрещнаха културното богатство и изобретенията на миналото.

When they entered the museum, they were greeted by the cultural wealth and inventions of the past.

Миришеше на стари книги и дърво.

It smelled of old books and wood.

Борис погледна внимателно около себе си.

Борис looked carefully around.

Беше му интересно, но също така беше малко притеснен.

He was interested but also a little anxious.

В музея имаше предизвикателна научна загадка.

The museum had a challenging scientific puzzle.

Борис искаше да я реши и да впечатли приятелите си.

Борис wanted to solve it and impress his friends.

Катя веднага започна да задава въпроси на гида.

Катя immediately started asking questions to the guide.

Николай се зае да разглежда тематичните зали и водеше разговори с другите ученици.

Николай began to explore the themed rooms and engaged in conversations with the other students.

Борис вървеше накрая и слушаше внимателно.

Борис walked at the back and listened carefully.

Вътрешно се бореше със собствените си съмнения.

Inside, he struggled with his own doubts.

Николай беше толкова уверен.

Николай was so confident.

Борис се чувстваше в сянката му.

Борис felt in his shadow.

Докато групата достигна до финалната стая, където беше загадката, Николай вече диктуваше стратегии.

As the group reached the final room, where the puzzle was, Николай was already dictating strategies.

Борис знаеше, че има идея, но се колебаеше.

Борис knew he had an idea but hesitated.

Страхът да говори го обземаше.

Fear of speaking overtook him.

Той седна и започна да разглежда частите на пъзела.

He sat down and began to examine the pieces of the puzzle.

Николай и Катя се опитваха, но без успех.

Николай and Катя tried, but without success.

Часовникът тиктакаше.

The clock was ticking.

Тогава Борис взе решение.

Then Борис made a decision.

Въпреки страха, той се изправи и каза: "Мисля, че трябва да пробваме нещо различно.

Despite his fear, he stood up and said, "I think we should try something different."

" Николай го погледна с малко изненада, но Катя го подкрепи: "Какво предлагаш, Борис?

Николай looked at him with some surprise, but Катя supported him: "What do you suggest, Борис?"

"Борис обясни как компонентите на пъзела трябва да се съчетаят.

Борис explained how the components of the puzzle should fit together.

Гласът му беше тих, но уверен.

His voice was quiet but confident.

Той видя изненада в очите на съучениците си.

He saw surprise in his classmates' eyes.

Николай се наведе и последва инструкциите му.

Николай leaned over and followed his instructions.

Скоро те решиха загадката.

Soon, they solved the puzzle.

Едно малко "щракване" и пъзелът беше завършен.

A small "click" and the puzzle was complete.

Учителите и останалите ученици аплодираха.

The teachers and other students applauded.

Борис почувства топлината на успеха.

Борис felt the warmth of success.

Усмивка се появи на лицето му.

A smile appeared on his face.

Николай му стисна ръката и се усмихна: "Добре направили сме, Борис.

Николай shook his hand and smiled: "We've done well, Борис.

Ти имаш добри идеи.

You have good ideas."

"Борис осъзна, че зависи от него самия да покаже знанията си.

Борис realized that it was up to him to showcase his knowledge.

Смелостта му го беше освободила от сянката.

His courage had freed him from the shadow.

Той вече знаеше, че не е само заради конкуренцията, а защото предлага нещо важно.

He now knew it was not just about competition but about offering something important.

Тази есен в музея той намери не само успокоение, но и увереност.

That autumn in the museum, he found not only reassurance but also confidence.