Веселите празници на Хелоуин обикновено бяха изпълнени с радост и забавление за учениците в старото училище в Рила планина.

The festive Хелоуин holidays were usually filled with joy and fun for the students at the old school in Рила Mountain.

Но тази година нещо различно се случи.

But this year, something different happened.

Изчезването на Николай прекъсна празненствата и настройките се промениха изведнъж.

The disappearance of Николай interrupted the celebrations, and the atmosphere changed suddenly.

Димитри беше ученик, който не можеше да не се потопи в мистерии.

Димитри was a student who couldn't resist diving into mysteries.

Учителите и съучениците му често го пренебрегваха, защото смятаха, че твърде много мечтае.

His teachers and classmates often ignored him because they thought he dreamed too much.

Но сега той видя шанс да покаже, че може да направи истинска разлика.

But now he saw a chance to show that he could make a real difference.

Гъстата гора около училището бе мрачна, особено когато есенният вятър смесваше листата върху земята.

The dense forest around the school was gloomy, especially when the autumn wind mixed the leaves on the ground.

Вятърът разнесе слухове из коридорите: "Николай видял нещо страшно в гората.

The wind carried whispers through the corridors: "Николай saw something scary in the forest."

"Димитри реши да разследва сам.

Димитри decided to investigate on his own.

Учителите смятаха случаят за шега от страна на учениците.

The teachers considered the case a prank by the students.

Но страхът в очите на съучениците му каза на Димитри друго.

But the fear in his classmates' eyes told Димитри otherwise.

Той започна своето търсене.

He began his search.

Говореше с другите ученици, питаше, наблюдаваше.

He talked with other students, asked questions, observed.

Скоро започна да намира улики, които го поведоха по следите на Николай.

Soon he began finding clues that led him in Николай's footsteps.

Намери стари обувки и следите от стъпки, водещи навътре в гората.

He found old shoes and footprints leading deeper into the forest.

Димитри вървеше тихо.

Димитри walked quietly.

Един следобед, когато слънцето вече започваше да залязва, той откри стара, забравена кабина.

One afternoon, when the sun was already beginning to set, he discovered an old, forgotten cabin.

Дървото около нея беше обрасло с мъх и листа.

The trees around it were overgrown with moss and leaves.

Той чу шум.

He heard a noise.

„Николай!

"Николай!"

“ прошепна възбудено.

he whispered excitedly.

Николай погледна отгоре.

Николай looked out from above.

Лицето му беше изплашено, но живо.

His face was scared, but alive.

„Димитри, ти си!

"Димитри, it's you!"

“ викна с облекчение.

he exclaimed with relief.

Николай разказа как случайно открил стара стая в гората, криеща истории за миналото на училището.

Николай explained how he had accidentally discovered an old room in the forest, hiding stories about the school's past.

Тези тайни привличаха нечие внимание и затова се скрил тук.

These secrets attracted someone's attention, and that's why he hid here.

Димитри и Николай се върнаха в училището заедно.

Димитри and Николай returned to the school together.

Приятелите на Николай бяха възхитени и благодарни, че са го намерили жив и здрав.

The friends of Николай were delighted and grateful to find him alive and well.

Учителите най-накрая разбраха, че Димитри не е мечтател, а много целеустремен млад детектив.

The teachers finally realized that Димитри was not a dreamer, but a very determined young detective.

Димитри се почувства уверен.

Димитри felt confident.

Той беше част от нещо значимо, и сега имаше доверието на другите.

He was part of something meaningful, and now he had the trust of others.

Историите за изчезналото момче вече са се превърнали в нова легенда в старата школа на Рила.

The stories about the missing boy had already become a new legend in the old school of Рила.