В стара сграда на общежитието на Софийския университет, есента тихо шепнеше през отворените прозорци.

In the old building of the obshtezhitie at Sofiyskiya universitet, the autumn quietly whispered through the open windows.

Дървените подове скърцаха под стъпките на студентите, а наоколо бяха разположени високи лавици с книги.

The wooden floors creaked under the footsteps of the students, and around them were tall shelves filled with books.

Мирисът на стара хартия и чай от лайка се носеше из въздуха.

The scent of old paper and chamomile tea wafted through the air.

Стоян беше запален по литература.

Stoyan was passionate about literature.

Той беше тих и обичаше да изследва историята на световните култури.

He was quiet and loved exploring the history of world cultures.

До него седеше Мира – винаги усмихната, търсеща нови приключения.

Next to him sat Mira—always smiling, seeking new adventures.

Художничка по душа, тя обичаше да черпи вдъхновение от най-различни традиции.

An artist at heart, she loved drawing inspiration from various traditions.

Един ден, те научиха за фестивал, който ще се проведе в града.

One day, they learned about a festival that would take place in the city.

Щеше да бъде посветен на културите по света и включваше празнуването на Хелоуин.

It would be dedicated to world cultures and would include the celebration of Halloween.

Стоян виждаше в това чудесна възможност за изследване за своя проект, а Мира копнееше да скицира нови идеи за своето изкуство.

Stoyan saw this as a perfect opportunity for research for his project, while Mira longed to sketch new ideas for her art.

Но имаше проблем.

But there was a problem.

Трябваше им разрешение от строга надзорничка на общежитието.

They needed permission from a strict supervisor of the obshtezhitie.

Тя не обичаше спонтанните пътувания на студентите.

She did not like spontaneous trips by the students.

Стоян реши да се подготви.

Stoyan decided to prepare.

Той състави официална молба и изложи колко важно е това за образованието му.

He drafted an official request and laid out how important this was for his education.

Мира подкрепи молбата му, показвайки скици, които демонстрираха как ще използва фестивала за вдъхновение.

Mira supported his request by showing sketches that demonstrated how she would use the festival for inspiration.

След дълги обмисляния, стоейки в кабинета на надзорничката, тя започна да клати глава отрицателно.

After long deliberations, standing in the supervisor's office, she began shaking her head negatively.

Но, изведнъж, когато Мира съвсем импровизирано нарисува бърза скица, а Стоян с пламък в очите разказа за всички детайли и знания, които може да придобие, надзорничката се замисли.

But suddenly, when Mira spontaneously drew a quick sketch, and Stoyan, with a spark in his eyes, talked about all the details and knowledge he could gain, the supervisor reconsidered.

Замислено, тя потупа молбата с пръст и каза: "Добре, ще ви дам разрешение.

Thoughtfully, she tapped the request with her finger and said, "Alright, I'll give you permission."

" С тези думи, Стоян и Мира се изпълниха с радост и благодарност.

With these words, Stoyan and Mira were filled with joy and gratitude.

Те помолиха да я почерпят с чай - малък жест за добротата ѝ.

They offered to treat her to tea—a small gesture for her kindness.

Вечерта те потеглиха към фестивала.

That evening, they set off for the festival.

Под златните листа, пръскащи се по земята като пъстър килим, те вървяха ръка за ръка.

Under the golden leaves, scattered on the ground like a colorful carpet, they walked hand in hand.

Стоян се научи да ценява спонтанните моменти, а Мира осъзна важността на организирания подход.

Stoyan learned to appreciate spontaneous moments, and Mira realized the importance of a structured approach.

Фестивалът беше истинско удоволствие.

The festival was a true delight.

Светлините, смехът, музиката и хората оставиха незабравими спомени в сърцата им.

The lights, laughter, music, and people left unforgettable memories in their hearts.

Стоян и Мира се върнаха в общежитието, изпълнени с нови идеи и жажда за нови приключения.

Stoyan and Mira returned to the obshtezhitie, filled with new ideas and a thirst for new adventures.

Общежитието ги прие с познатото скърцане на старите му подове, но сега всичко изглеждаше съвсем по нов начин.

The obshtezhitie welcomed them with the familiar creaking of its old floors, but now everything seemed entirely new.