В гората около Рилския манастир беше есен.

It was autumn in the forest around the Rilsky Monastery.

Дърветата бяха високи и величествени.

The trees were tall and majestic.

Листата покриваха земята с килим от оранжево и златно.

The leaves covered the ground with a carpet of orange and gold.

Въздухът беше свеж и изпълнен с аромат на паднали листа.

The air was fresh and filled with the scent of fallen leaves.

Учениците вървяха по пътеката.

The students were walking along the path.

Беше училищна екскурзия.

It was a school trip.

Елена вървеше напред, загледана в шарената гора.

Elena walked ahead, gazing at the colorful forest.

Обичаше природата.

She loved nature.

Надяваше се да намери нов вид насекомо за своя проект по биология.

She hoped to find a new type of insect for her biology project.

Но имаше и едно притеснение - тъмнината.

But she had one worry—darkness.

Затова приятелят й Николай обичаше да й разказва страшни истории.

That's why her friend Nikolai loved telling her scary stories.

"Елена, знаеш ли тази история за духовете в гората?

"Elena, do you know this story about the ghosts in the forest?"

" пошегува се Николай, докато групата се движеше по пътя.

Nikolai joked as the group moved along the path.

"Казват, че на Хелоуин те излизат и изплашват всички, които останат тук след залез.

"They say that on Halloween they come out and scare everyone who stays here after sunset."

"Елена се усмихна несигурно.

Elena smiled uncertainly.

Николай винаги се опитваше да я уплаши.

Nikolai always tried to scare her.

Но той знаеше как да я мотивира и тя реши да остане в гората по-дълго от останалите.

But he knew how to motivate her and she decided to stay in the forest longer than the others.

Търсенето на уникално насекомо беше важно за нея.

Finding a unique insect was important to her.

Групата се връщаше към манастира, но Елена се наклони да снесе под едно голямо дърво.

The group was returning to the monastery, but Elena leaned down to rummage under a large tree.

Слънцето залязваше, сенките се удължаваха.

The sun was setting, the shadows lengthening.

Сърцето й биеше по-силно, но решителността й беше още по-силна.

Her heart beat faster, but her determination was even stronger.

Изведнъж чу шум зад себе си.

Suddenly, she heard a noise behind her.

Нещо се движеше между листата.

Something was moving among the leaves.

Елена се обърна.

Elena turned around.

Мракът започваше да изяжда гората, но тя остана неподвижна.

The darkness was beginning to engulf the forest, but she remained motionless.

Не беше дух, а човек.

It wasn't a ghost, but a person.

Николай излезе от сенките с усмивка.

Nikolai emerged from the shadows with a smile.

"Забравих да ти кажа, че тази гора пази и доста насекоми", каза той и й подаде ръка.

"I forgot to tell you that this forest holds quite a few insects," he said and offered her his hand.

"Но нека ти помогна първо да избягаш от духовете.

"But let me help you escape the ghosts first."

"Тъкмо когато Лунната светлина докосна гората, Елена забеляза нещо блестящо на дънера пред тях.

Just as the moonlight touched the forest, Elena noticed something glistening on the trunk before them.

Рядък бръмбар, който бе търсила.

A rare beetle she had been searching for.

Усмивка на победа озари лицето й, а страхът й отстъпи място на удовлетворение.

A triumphant smile lit up her face, and her fear gave way to satisfaction.

Двамата се върнаха заедно по пътеката, изпълнени с нова увереност.

The two walked back together along the path, filled with new confidence.

Елена разбра, че смелостта не означава отсъствие на страх, а способност да го преодолеем.

Elena realized that bravery doesn't mean the absence of fear, but the ability to overcome it.

Николай, с леко намигване, обеща повече истории в бъдеще.

Nikolai, with a slight wink, promised more stories in the future.

Надеждата за нови открития и приключения се носеше в нощта.

The hope for new discoveries and adventures lingered in the night.