Снежинките започнаха да падат леко, докато Иван и Стойан стояха в подножието на Витоша.

The snowflakes began to fall lightly as Иван and Стойан stood at the foot of Витоша.

Планината беше обвита в златисти есенни листа.

The mountain was wrapped in golden autumn leaves.

Ивайло се събуди рано, възхитен от мисълта да заснеме изгрева от върха.

Ивайло woke up early, excited by the thought of capturing the sunrise from the peak.

Стойан беше малко притеснен, но знаеше, че неговият приятел е опитен планинар.

Стойан was a bit worried, but he knew his friend was an experienced hiker.

„Ще успеем,“ каза Ивайло и кимна уверено.

"We'll make it," Ивайло said with a confident nod.

„Времето ще е ясно до вечерта.

"The weather will be clear until evening."

“Стойан се усмихна несигурно.

Стойан smiled uncertainly.

„Добре, но нека да внимаваме.

"Okay, but let's be careful.

Прогнозата беше променлива.

The forecast was unpredictable."

“Но докато изкачваха стръмната пътека, небето започна да потъмнява.

But as they climbed the steep path, the sky started to darken.

Вятърът заплака, а снежинките станаха по-дебели.

The wind began to howl, and the snowflakes grew thicker.

Неочаквано, снежна буря ги обгърна.

Unexpectedly, a snowstorm engulfed them.

„Това не беше в прогнозите!

"This wasn't in the forecast!"

“ възкликна Стойан страхливо.

Стойан exclaimed fearfully.

„Трябва да се върнем!

"We need to turn back!"

“Ивайло обаче настояваше.

Ивайло, however, insisted.

„Сигурен съм, че ще отмине.

"I'm sure it will pass.

Вече сме наблизо.

We're already near."

“Те продължиха, но пътеката започна да се губи под снега.

They continued, but the path began to disappear under the snow.

Магията на планината беше изчезнала, заменена от белия хаос на бурята.

The mountain's magic had vanished, replaced by the white chaos of the storm.

След известно време Стойан вдигна ръка, за да сигнализира.

After some time, Стойан raised his hand to signal.

„Не можем да видим нищо.

"We can't see anything.

Губим се.

We're getting lost.

Трябва да намерим подслон.

We need to find shelter."

“Ивайло се спря, борейки се с желанието си да продължи.

Ивайло paused, struggling with his desire to go on.

Грижеха се един за друг през годините, но амбицията понякога замъгляваше разсъдъка му.

They had watched out for each other over the years, but ambition sometimes clouded his judgment.

Стойан беше прав.

Стойан was right.

„Да,“ каза той накрая.

"Yes," he finally said.

„Трябва да намерим безопасност.

"We need to find safety."

“С усилие и предпазливост те откриха стара изоставена хижа.

With effort and caution, they found an old abandoned hut.

Малката постройка ги приюти.

The small structure sheltered them.

Вътре замразеното напрежение се стопли от огъня, който Стойан разпали.

Inside, the frozen tension melted away by the fire Стойан lit.

Докато бурята бушуваше навън, Ивайло се замисли върху днешния ден.

As the storm raged outside, Ивайло reflected on the day.

Стойан спаси и двама им.

Стойан had saved them both.

„Мерси, приятелю,“ каза Ивайло с топло признание.

"Thanks, my friend," Ивайло said with warm gratitude.

„Без теб нямаше да стигнем тук.

"Without you, we wouldn't have made it here."

“Стойан се усмихна.

Стойан smiled.

„Екип сме.

"We're a team.

Това е най-важното.

That's what matters most."

“Бурята отшумя на следващата сутрин, но уроците останаха.

The storm subsided the next morning, but the lessons remained.

Златната светлина на изгрева не беше на върха, а в тяхното приятелство.

The golden light of the sunrise wasn't at the peak but in their friendship.