Витошка беше оживена както винаги.

Витошка was lively as always.

Хората се разхождаха нагоре-надолу по булеварда, а есенният вятър леко раздвижваше цветните листа по дърветата.

People were strolling up and down the boulevard, and the autumn wind gently moved the colorful leaves on the trees.

Николай вървеше безцелно, загледан във витрините на магазините.

Николай walked aimlessly, gazing at the shop windows.

Беше си поставил задача да намери дебело и топло зимно яке.

He had set himself the task of finding a thick and warm winter jacket.

И въпреки че обожаваше Стара Загора, новият живот в София му се струваше труден.

And even though he adored Стара Загора, the new life in София seemed difficult to him.

Докато преминаваше покрай една кафене, чу весел глас зад себе си.

As he passed by a café, he heard a cheerful voice behind him.

Беше Виолета.

It was Виолета.

Тя идваше в неговата посока, усмивката й осветяваше целия булевард.

She was coming in his direction, her smile lighting up the entire boulevard.

"Здравей, Николай! Как върви ловът за яке?" попита тя, закачливо.

"Hello, Николай! How is the jacket hunting going?" she asked playfully.

Николай се усмихна скромно.

Николай smiled modestly.

"Не знам откъде да започна," призна той, чувствайки се малко неудобно от самото признание.

"I don't know where to start," he admitted, feeling a little uncomfortable with his own admission.

"Не се притеснявай," каза Виолета, без да губи и миг.

"Don't worry," Виолета said without missing a beat.

"Ще ти помогна. Знам точно къде да отидем."

"I'll help you. I know exactly where to go."

Тя го хвана под ръка и го заведе към малка, уютна къща по-надолу по улицата.

She took his arm and led him to a small, cozy house down the street.

Магазинът беше по-тих и по-малко претъпкан от повечето други.

The store was quieter and less crowded than most others.

Виолета познаваше София на пръсти и обичаше това чувство да може да сподели тайните си места с другите.

Виолета knew София like the back of her hand and loved the feeling of sharing her secret places with others.

Докато разглеждаха якета, времето навън започна внезапно да се влошава.

As they browsed through the jackets, the weather outside suddenly worsened.

Небето помръкна, а силен дъжд заля Витошка.

The sky darkened, and heavy rain poured over Витошка.

Виолета и Николай се втурнаха обратно в магазина, като се смееха, мокри от главата до петите.

Виолета and Николай dashed back into the store, laughing, soaked from head to toe.

"Изглежда, времето реши да ни накара да останем тук по-дълго," засмя се Виолета, избърсвайки водата от челото си.

"It seems the weather decided to make us stay here longer," laughed Виолета, wiping the water from her forehead.

Николай намери якето, което Виолета беше посочила по-рано.

Николай found the jacket that Виолета had pointed out earlier.

Тя го увери, че е не само топло, но и модерно.

She assured him it was not only warm but also stylish.

Щастливи и сухи, те най-накрая се отправиха към касата.

Happy and dry, they finally headed to the checkout.

"Благодаря ти, Виолета," каза Николай, неговите очи блеснаха от топлина.

"Thank you, Виолета," said Николай, his eyes shining with warmth.

"Без теб нямаше да се справя."

"I wouldn't have managed without you."

"Няма за какво," отговори тя, усещайки веселите му думи.

"You're welcome," she replied, feeling the cheerfulness in his words.

"Радвам се, че мога да ти помогна."

"I'm glad I could help you."

Дъждът спря, оставяйки свеж и възобновен въздух след себе си.

The rain stopped, leaving a fresh and renewed air behind.

Докато продължиха по Витошка, Николай вече не се чувстваше като чужденец в града.

As they continued along Витошка, Николай no longer felt like a stranger in the city.

С помощта на Виолета той откри не само топло зимно яке, но и приятелство, което може би ще се превърне в нещо повече.

With Виолета's help, he found not only a warm winter jacket but also a friendship that might become something more.

София вече не му изглеждаше толкова чужда; тя започваше да се усеща като неговия нов дом.

София no longer felt so foreign; it was beginning to feel like his new home.