Витошка, позната със своите красиви магазини и кафета, беше застлана с пъстри есенни листа.

Витошка, known for its beautiful shops and cafes, was covered with colorful autumn leaves.

Хората се разхождаха под свежия въздух, а ароматът на печени кестени се носеше около тях.

People were strolling in the fresh air, and the aroma of roasted chestnuts lingered around them.

Беше перфектната вечер Борислав да събере семейството си.

It was the perfect evening for Борислав to gather his family.

Беше отдавна откакто тримата прекарваха времето заедно.

It had been a long time since the three of them spent time together.

Борислав вървеше по булеварда с тежест в сърцето.

Борислав walked down the boulevard with a heaviness in his heart.

Той не беше виждал сестра си Елена и майка си Иванка от месеци.

He hadn't seen his sister Елена and his mother Иванка for months.

Всичко беше негово виние.

It was all his fault.

Работата и животът го завлякоха далеч от тях, и сега той трябваше да поправи това.

Work and life had pulled him away from them, and now he had to fix it.

Идеята му дойде спонтанно – да организира изненада вечеря за рожден ден за майка им.

The idea came to him spontaneously – to organize a surprise birthday dinner for their mother.

В ресторант на булеварда, масата беше украсена с есенни декорации.

In a restaurant on the boulevard, the table was decorated with autumn decorations.

Борислав беше подготвил любимите ястия на Иванка.

Борислав had prepared Иванка's favorite dishes.

Срещата започна с напрежение във въздуха.

The meeting started with tension in the air.

Елена се появи, изглеждаше резервирана и дистанцирана.

Елена appeared, looking reserved and distant.

Иванка седна спокойно, но също беше тиха.

Иванка sat calmly but was also quiet.

Докато вечеряха, Борислав се опитваше да разчупи ледовете с дребни разговори.

As they dined, Борислав tried to break the ice with small talk.

Елена обаче не удържа и с глас изпълнен с емоции обвини брат си, че е отсъстващ.

However, Елена couldn't hold back and, with a voice full of emotion, accused her brother of being absent.

"Къде беше, когато имах нужда от теб?

"Where were you when I needed you?"

" попита тя.

she asked.

Борислав си пое дълбоко дъх.

Борислав took a deep breath.

"Зная, че сбърках," каза той, с пресипнал глас.

"I know I made a mistake," he said with a hoarse voice.

"Искам да поправя нещата.

"I want to make things right."

"Иванка взе ръката на Елена и прошепна: "Той е тук сега.

Иванка took Елена's hand and whispered, "He's here now.

Нека опитаме отново.

Let's try again."

"Майчиният глас разтопи напрежението в стаята.

The maternal voice melted the tension in the room.

Елена сведе очи, после ги вдигна към брат си с усмивка.

Елена lowered her eyes, then raised them to her brother with a smile.

След вечерята, докато се разхождаха по Витошка, Борислав се замисли за семейството.

After dinner, as they walked along Витошка, Борислав reflected on family.

Разбра, че не само днес, а всеки ден трябва да бъде там за тях.

He realized that not only today but every day he should be there for them.

Понякога думите не са достатъчни, а присъствието е всичко.

Sometimes words aren't enough, and presence is everything.

Иванка сподели спомени от миналото, които ги накараха отново да се смеят.

Иванка shared memories from the past that made them laugh again.

В този момент Борислав осъзна, че всяко стъпало на това пътуване е важно.

In that moment, Борислав understood that every step of this journey is important.

Той обеща на себе си и на тях, че повече няма да ги остави.

He promised himself and them that he would never leave them again.