София се беше облякла в ярки есенни цветове.

София was dressed in bright autumn colors.

Гората в парка "Градска джунгла" беше оживена, но спокойна.

The forest in парк "Градска джунгла" was lively, yet calm.

Въздухът беше студен и освежаващ.

The air was cold and refreshing.

Листата танцуваха под краката, докато Димитър крачеше самоуверено по пътеката.

Leaves danced underfoot as Димитър strode confidently along the path.

Димитър беше млад мъж, в края на двадесетте, обичащ природата.

Димитър was a young man, in his late twenties, a lover of nature.

Най-много обичаше да ходи в парка, за да се наслади на спокойствието и да забрави за града.

He loved to go to the park the most to enjoy the tranquility and forget about the city.

Но имаше един проблем – астма.

But there was one problem—asthma.

Тя често го спираше, но той беше решен да не се предава.

It often stopped him, but he was determined not to give up.

Днес, на светлия празник Андреевден, Димитър си беше обещал да завърши соловото си ходене без проблеми.

Today, on the bright holiday of Андреевден, Димитър had promised himself to complete his solo walk without problems.

Слънцето се скриваше зад сиви облаци, когато достигна средата на пътеката.

The sun was hiding behind gray clouds when he reached the middle of the path.

Въздухът внезапно му се стори тежък.

The air suddenly seemed heavy to him.

Усети напрежение в гърдите и започна да диша трудно.

He felt pressure in his chest and began to breathe with difficulty.

А инхалаторът?

And the inhaler?

Той го беше оставил някъде.

He had left it somewhere.

Пулсът му се ускори.

His pulse quickened.

Паника.

Panic.

Димитър спря.

Димитър stopped.

"Трябва ли да продължа?

"Should I continue?"

", мислеше си.

he thought.

Можеше ли да рискува?

Could he take the risk?

Отговорът беше неясен, но неговият инстинкт му подсказваше да потърси помощ.

The answer was unclear, but his instinct suggested he seek help.

Около него се чуваха гласове.

Voices were heard around him.

Хора!

People!

Опита да вдигне ръка и да привлече внимание.

He tried to raise his hand to attract attention.

Видя Милена и Петко.

He saw Милена and Петко.

Те се разхождаха, усмихваха се и говореха.

They were walking, smiling, and talking.

Милена беше студентка по медицина, а Петко, неин приятел, обичаше също природата.

Милена was a medical student, and Петко, her friend, also loved nature.

Когато видяха вълнуващия се Димитър, те веднага се втурнаха към него.

When they saw the distressed Димитър, they immediately rushed towards him.

"Имаш ли нужда от помощ?

"Do you need help?"

" - попита Милена с топъл глас и разбра веднага, какво се случва.

asked Милена warmly, instantly understanding what was happening.

Тя му подаде свой инхалатор и му каза как да диша спокойно.

She handed him her inhaler and instructed him on how to breathe calmly.

След минути, Димитър вече се чувстваше по-добре.

After a few minutes, Димитър was feeling better.

- Благодаря.

"Thank you...

Много съм ви благодарен - каза Димитър с усмивка.

I am very grateful to you," said Димитър with a smile.

По-късно, в парка дойде и медицински екип.

Later, a medical team arrived at the park.

Отведоха Димитър в безопасност.

They escorted Димитър to safety.

Той премисли преживяното.

He reflected on what had happened.

Разбра, че прошката към себе си не е слабост, а сила.

He realized that forgiving oneself is not a weakness, but a strength.

Осъзнаваше, че в бъдеще трябва да бъде по-подготвен.

He understood that in the future, he needed to be better prepared.

Но най-вече, осъзнаваше, че помощта от приятели е нещо, което винаги ще му бъде нужно.

But most importantly, he realized that help from friends is something he would always need.

Есенното слънце отново се появи, топло и приветливо.

The autumn sun reappeared, warm and welcoming.

Димитър си тръгна от парка, този път с ново разбиране за самия себе си и за света около него.

Димитър left the park, this time with a new understanding of himself and the world around him.

Той знаеше, че следващия път ще бъде по-мъдър и по-силен.

He knew that next time, he would be wiser and stronger.