Сняг покриваше улиците на София.

Snow covered the streets of София.

Градът сияеше с празнични коледни светлини.

The city was glowing with festive Christmas lights.

Жилището на семейство Иванови беше топло и уютно.

The home of the семейство Иванови was warm and cozy.

Въздухът беше пълен с аромата на традиционни български ястия и звуците на весели коледни песни.

The air was filled with the aroma of traditional Bulgarian dishes and the sounds of cheerful Christmas songs.

Борис стоеше до прозореца, гледайки падащите снежинки.

Борис stood by the window, watching the falling snowflakes.

Той току-що се беше върнал в София след дълги години обучение в чужбина.

He had just returned to София after many years of studying abroad.

Мислите му се въртяха около сестра му Николина.

His thoughts were revolving around his sister, Николина.

Те не бяха говорили отдавна.

They hadn't spoken in a long time.

Николина беше обидена, че Борис ги беше оставил.

Николина was upset that Борис had left them.

Коледната вечеря беше прекрасно организирана.

The Christmas dinner was wonderfully organized.

На масата имаше всичко: сарми, пълнени чушки, баница.

The table had everything: сарми, stuffed peppers, баница.

Борис изпитваше смесени чувства.

Борис felt mixed emotions.

Искаше да се приближи до сестра си, но знаеше, че това няма да е лесно.

He wanted to reach out to his sister, but he knew it wouldn't be easy.

Все пак, той реши.

Nevertheless, he decided.

Щеше да направи нещо специално, за да покаже на Николина, че му е грижа.

He would do something special to show Николина that he cared.

Вечерта напредваше и семейството се събра около масата.

As the evening progressed, the family gathered around the table.

Всички се смееха и разказваха истории, но Борис усещаше разстояние между него и Николина.

Everyone was laughing and sharing stories, but Борис felt a distance between himself and Николина.

Към края на вечерята той стана от мястото си.

Towards the end of the dinner, he stood up from his seat.

Сърцето му туптеше бързо.

His heart was beating fast.

Той вдигна чаша и започна своята реч.

He raised a glass and began his speech.

"Скъпо семейство," каза той, "искам да кажа нещо важно.

"Dear family," he said, "I want to say something important.

Особено на Николина."

Especially to Николина."

Тя го погледна с изненада.

She looked at him with surprise.

"Николина," продължи Борис, "съжалявам от цялото си сърце, че те оставих.

"Николина," Борис continued, "I am sorry from the bottom of my heart that I left you.

Но те обичам и искам отново да бъда част от живота ти."

But I love you and want to be a part of your life again."

Той подаде малка кутийка на сестра си.

He handed a small box to his sister.

В нея беше сребърна гривна с инициали Б и Н.

Inside was a silver bracelet with the initials B and N.

На лицето на Николина се появи сълза.

A tear appeared on Николина's face.

Тя отвори кутийката и се усмихна леко.

She opened the box and smiled slightly.

"Благодаря, Борис," тихо каза тя.

"Thank you, Борис," she said quietly.

Моментът събра семейството заедно.

The moment brought the family together.

Борис и Николина започнаха истински разговор, както не бяха го правили от много години.

Борис and Николина started a real conversation, something they hadn't done in many years.

Снежинките продължаваха да падат, а топлината в стаята беше по-силна от всякога.

The snowflakes continued to fall, and the warmth in the room was stronger than ever.

Семейството беше отново цяло.

The family was whole again.

Борис и Николина откриха, че понякога най-важното нещо е просто да говориш от сърце.

Борис and Николина discovered that sometimes the most important thing is simply to speak from the heart.

Коледната вечер донесе ново начало за двамата.

The Christmas evening brought a new beginning for both of them.