Кафето на Витошка беше оазис на уют и топлина в студения зимен ден.

The café on Витошка was an oasis of coziness and warmth on the cold winter day.

Празничните лампички танцуваха по прозорците, а ароматът на канела и кафе изпълваше въздуха.

Festive lights danced across the windows, and the aroma of cinnamon and coffee filled the air.

В този малък свят Николай и Елена се настаниха на масата до прозореца, почти като непознати, въпреки че бяха брат и сестра.

In this small world, Николай and Елена settled at the table by the window, almost like strangers, despite being brother and sister.

Николай беше архитект, затворен в себе си и изпълнен с желание да оправи нещата между тях.

Николай was an architect, introverted and filled with a desire to mend things between them.

Елена, топъл и настоятелен учител, вече искаше да възстанови връзката с брат си.

Елена, a warm and persistent teacher, already wanted to restore the bond with her brother.

Но между тях стояха години на разногласия и студенина.

But between them stood years of disagreements and coldness.

„Здравей, Елена,“ каза Николай тихо.

"Hello, Елена," said Николай quietly.

Беше му трудно да намери думи.

It was hard for him to find words.

Искаше да преодолее чувството на вина, но не знаеше как.

He wanted to overcome the feeling of guilt but didn't know how.

„Здравей, Николай,“ отговори Елена с усмивка, по-топла от зимния ден навън.

"Hello, Николай," replied Елена with a smile, warmer than the winter day outside.

В същото време Васил, стар приятел на семейството и бариста в кафето, поднесе топли напитки.

At the same time, Васил, an old family friend and the barista at the café, served warm drinks.

Той знаеше историята им и със своето присъствие сякаш насърчаваше Никола да продължи напред.

He knew their story and seemed to encourage Николай to move forward with his presence.

„Какво правим ние в тези дни, брат ми?

"What are we doing these days, my brother?"

“ попита Елена, опитвайки се да направи първата крачка.

asked Елена, trying to take the first step.

„Ами… просто се надявам татко да се оправи,“ каза Николай.

"Well...

„Толкова години загубени.

I just hope dad gets better," said Николай.

“Мълчанието между тях беше тежко, но не неприятно.

"So many lost years..." The silence between them was heavy, but not unpleasant.

Започнаха да говорят за детството си, за неразбирателствата и сълзите, за надеждите и страховете, които ги обвързваха още преди.

They began to talk about their childhood, about misunderstandings and tears, about hopes and fears that bound them long ago.

„Съжалявам, Елена,“ промълви Николай в един момент.

"I'm sorry, Елена," Николай muttered at one point.

„Толкова пъти исках да ти кажа това.

"So many times I wanted to tell you this.

Вината ме гризеше, но все отлагах.

The guilt gnawed at me, but I kept delaying."

“Елена го погледна в очите и усети искреността му.

Елена looked him in the eyes and felt his sincerity.

„Аз също съжалявам“, отвърна тя.

"I'm sorry too," she replied.

„Нека оставим миналото зад нас.

"Let's leave the past behind us."

“Така, старите рани започнаха да заздравяват.

Thus, old wounds began to heal.

Те говореха дълго, отваряха сърцата си и почувстваха, че това не е само началото на примирение, а истинско ново начало.

They talked for a long time, opened their hearts, and felt that this was not just the beginning of a reconciliation, but a true new beginning.

Когато излязоха от кафето, снегът беше започнал да пада леко над Витошка.

When they left the café, snow had begun to gently fall over Витошка.

Николай и Елена вървяха един до друг и гледаха към новото бъдеще, което им се откриваше.

Николай and Елена walked side by side, looking forward to the new future ahead of them.

Решиха заедно да се грижат за баща си след болницата.

They decided to take care of their father together after the hospital.

Бяха отново семейство.

They were a family again.

В този момент Николай осъзна, че лекотата, с която се свали товарът от неговото сърце, се дължи на силата на честността и топлината на семейните връзки.

At that moment, Николай realized that the ease with which the burden was lifted from his heart was due to the power of honesty and the warmth of family ties.