Борислава стоеше на терминала на летище София и се бореше с нервите си.

Борислава stood at the terminal of летище София and struggled with her nerves.

Коледната украса искреше около нея, а тълпите от пътници си проправяха път в различни посоки.

The Christmas decorations sparkled around her, and crowds of travelers made their way in different directions.

След повече от година в чужбина, тя се връщаше у дома за празниците.

After more than a year abroad, she was returning home for the holidays.

Студен зимен въздух нахлуваше от автоматичните врати, където хората излизаха.

Cold winter air rushed in through the automatic doors as people exited.

Тя носеше куфар с подаръци.

She carried a suitcase full of gifts.

Всеки дар беше избран внимателно - малки символи на живота ѝ в друга страна.

Each present was carefully chosen - small symbols of her life in another country.

Искаше да покаже на семейството си колко е пораснала и как е променила възгледите си.

She wanted to show her family how much she had grown and how her views had changed.

В сърцето си тя беше притеснена.

In her heart, she was anxious.

"Ще ме приемат ли такива, каквато съм станала?

"Will they accept me for who I’ve become?"

" мислеше си Борислава.

Борислава wondered.

Продължаваше да се чуди дали промяната, която бе преживяла, ще бъде видяна като нещо положително или плашещо от нейните близки.

She continued to question whether the change she had undergone would be seen as something positive or frightening by her loved ones.

Но тя знаеше, че няма как да скрие тези части от себе си.

But she knew there was no way to hide these parts of herself.

Докато гледаше хората наоколо, тя най-накрая зърна семейството си - Ивайло, баща ѝ, и Марина, майка ѝ.

As she watched the people around her, she finally spotted her family - Ивайло, her father, and Марина, her mother.

Те стояха с очакване и радост в очите.

They stood with expectation and joy in their eyes.

Борислава спря за миг, усети как сърцето ѝ тупти ускорено, и се запита дали ще може да събере смелостта да им покаже истинската си същност.

Борислава paused for a moment, felt her heart beat faster, and wondered if she would be able to gather the courage to show them her true self.

Тя направи дълбока въздишка и реши да бъде честна с тях.

She took a deep breath and decided to be honest with them.

Да не се крие зад стари навици.

Not to hide behind old habits.

Когато стигна при тях, ръцете ѝ все още държаха подаръците, но очите ѝ се изпълниха с топлина и обич.

When she reached them, her hands still held the gifts, but her eyes were filled with warmth and love.

"Здравейте, мамо и тате", каза тя с лека усмивка.

"Hello, mom and dad," she said with a slight smile.

„Борислава!

"Борислава!"

“ възкликнаха Ивайло и Марина едновременно.

exclaimed Ивайло and Марина simultaneously.

Усмивката на Марина сияеше като най-светлата звезда на коледното дърво.

Марина's smile shone like the brightest star on the Christmas tree.

Те я прегърнаха силно, вълнението беше осезаемо.

They hugged her tightly, the excitement palpable.

„Разкажи ни всичко“, каза майка ѝ, когато всички се отправиха към изхода.

"Tell us everything," her mother said as they all headed to the exit.

Борислава започна да говори, разказвайки им за учебата, хората, които бе срещнала, и уроците, които бе научила.

Борислава began to speak, telling them about her studies, the people she had met, and the lessons she had learned.

Дарявайки своите подаръци, се чувстваше сякаш споделя част от себе си.

As she gave her gifts, she felt as though she was sharing a part of herself.

С всяка дума, която казваше, усещаше как невидимата стена между тях се разпада.

With each word she spoke, she felt the invisible wall between them crumble.

Родителите ѝ слушаха внимателно, оценявайки всеки миг на уважение и обич.

Her parents listened attentively, appreciating each moment of respect and love.

Борислава разбра, че семейството ѝ я цени заради това, която е, и измамните страхове постепенно отстъпиха.

Борислава realized that her family valued her for who she was, and her deceptive fears gradually faded away.

Напускайки летището, тя се почувства обичана и приета.

Leaving the airport, she felt loved and accepted.

Разказите ѝ бяха мостът, от който се нуждаеше, за да се свърже отново с тях.

Her stories were the bridge she needed to reconnect with them.

Тази Коледа, освен че празнуваше със семейството си, Борислава беше благодарна и за приемането и любовта, които бяха неотменна част от дома, независимо от промяната.

This Christmas, in addition to celebrating with her family, Борислава was grateful for the acceptance and love that were an inseparable part of home, regardless of change.