Mystery in София: A Christmas Painting Adventure
FluentFiction - Bulgarian
Mystery in София: A Christmas Painting Adventure
В един зимен ден в София, по-малко от седмица преди Коледа, Николай влезе в Централното полицейско управление.
On a winter day in София, less than a week before Christmas, Николай entered the Central Police Station.
Вътре беше топло, но оживено.
It was warm inside but bustling.
По стените бяха окачени няколко ленти от коледни светлини, които разкрасяваха иначе скучния интериор.
Several strings of Christmas lights hung on the walls, embellishing the otherwise dull interior.
Николай беше млад художник, а неговата най-ценна картина беше изчезнала.
Николай was a young artist, and his most valuable painting had disappeared.
Предстои изложба, която беше важен момент за неговата кариера.
An exhibition, which was a crucial moment for his career, was coming up.
Трябваше на всяка цена да намери картината си.
He had to find his painting at all costs.
Полицайка Иванка стоеше зад бюрото си, потопена в работата си с други случаи.
Police officer Иванка was sitting behind her desk, immersed in her work on other cases.
Тя бе свикнала да се занимава с по-сериозни престъпления – кражби на коли, банкови грабежи.
She was used to dealing with more serious crimes – car thefts, bank robberies.
Забеляза Николай, който с неудобство потриваше ръцете си от студа.
She noticed Николай, who was awkwardly rubbing his hands from the cold.
„Какво мога да направя за теб?
"What can I do for you?"
“ попита тя с леко нетърпение в гласа си.
she asked with a hint of impatience in her voice.
Петър, приятелят на Николай, стоеше отстрани.
Петър, Николай's friend, stood aside.
Той изглеждаше скептичен.
He looked skeptical.
„Николай, може би трябва да се успокоиш.
"Николай, maybe you should calm down.
Слушай Иванка.
Listen to Иванка.
Тя ще се погрижи.
She will handle it."
“Но Николай не искаше да чака.
But Николай didn't want to wait.
„Трябва ми картината преди изложбата.
"I need the painting before the exhibition.
Всичко зависи от нея,“ каза той с отчаян тон.
Everything depends on it," he said with a desperate tone.
Иванка изгледа Николай и Петър.
Иванка looked at Николай and Петър.
Тя видя решимостта в очите на Николай.
She saw the determination in Николай's eyes.
Вместо да го отпише, тя реши да му даде няколко съвета извън протокола.
Instead of dismissing him, she decided to give him some off-the-record advice.
„Ако настояваш да търсиш сам, пази се.
"If you insist on searching yourself, be careful.
Говори само с познати.
Only talk to people you know.
Не се замесвай с опасни хора.
Don't get involved with dangerous people."
“„Не се тревожи, ще внимавам,“ увери я Николай, потъмнел от благодарност.
"Don't worry, I'll be careful," Николай assured her, darkened with gratitude.
Дни наред Николай се разхождаше из София.
For days, Николай wandered around София.
Разпитваше приятели, познати, дори случайни хора в галерии.
He questioned friends, acquaintances, even random people in galleries.
Един ден Петър дойде с новина.
One day, Петър came with news.
„Един човек, с който говорих, спомена, че е видял нещо подобно на твоята картина на ул.
"One person I spoke with mentioned he saw something similar to your painting on @bg{ул.
„Иван Вазов“.
„Иван Вазов“}."
“Николай веднага отиде там.
Николай immediately went there.
Влезе в малък магазин за антики.
He entered a small antique shop.
Старата жена зад щанда се усмихна учтиво.
The old woman behind the counter smiled politely.
„Търсиш нещо определено?
"Are you looking for something specific?"
“„Да, една картина – моя картина.
"Yes, a painting – my painting.
Вие я имате?
Do you have it?"
“ попита Николай, гласът му трепереше от напрежение.
Николай asked, his voice trembling with tension.
Жената кимна и отведе Николай до задната част на магазина.
The woman nodded and led Николай to the back of the store.
„Тук дойде човек, който ми я донесе.
"A man came here and brought it to me.
Каза, че иска да направи добро на един млад художник.
He said he wanted to do good for a young artist.
Искаше да я изложи тук до празниците.
He wanted to display it here until the holidays.
Страхотно произведение.
It's a wonderful piece."
“За изненада на Николай, това не беше кражба.
To Николай's surprise, it wasn't a theft.
Човекът, когото той смятал за крадец, всъщност е искал да помогне на младия художник, като покаже картината на повече хора преди изложбата.
The person he thought was a thief actually wanted to help the young artist by showcasing the painting to more people before the exhibition.
Николай се върна в полицейското управление, за да благодари на Иванка.
Николай returned to the police station to thank Иванка.
Тя се усмихна и отвърна: „Понякога нещата не са такива, каквито изглеждат.
She smiled and replied, "Sometimes things aren't what they seem.
Радвам се, че всичко се нареди.
I'm glad everything turned out well."
“Изложбата беше успешна, а Николай осъзна важността на различните гледни точки.
The exhibition was successful, and Николай realized the importance of different perspectives.
С Иванка станаха добри приятели, които се научиха да оценяват таланта и упоритостта на другия.
He and Иванка became good friends, who learned to appreciate each other's talent and perseverance.
В София снежинките паднаха леко, блестяйки в цветните светлини на града.
In София, the snowflakes fell gently, glistening in the city's colorful lights.
Коледният дух обгърна всички с топлина и радост.
The Christmas spirit enveloped everyone with warmth and joy.