Снегът падаше тихо върху улиците на София, а училището беше украсено със светлинки и гирлянди.

The snow was quietly falling over the streets of София, and the school was decorated with lights and garlands.

Въпреки празничната обстановка, Николай изглеждаше неспокоен.

Despite the festive atmosphere, Николай appeared uneasy.

Той беше в последен клас и усилено работеше върху кандидатурата си за университет.

He was in his final year and was working hard on his university application.

Студеният зимен въздух усложняваше астмата му и Николай трудно се концентрираше.

The cold winter air aggravated his asthma, making it difficult for him to concentrate.

Въпреки здравословния проблем, Николай реши да отиде на училище.

Despite his health issues, Николай decided to go to school.

Знаеше, че има нужда от помощ с кандидатурата и се надяваше там да намери някой, който да му съдейства.

He knew he needed help with his application and hoped to find someone there to assist him.

В класната стая, шумът от учениците беше приглушен от звука на коледните песни, които се чуваха отвън.

In the classroom, the noise of the students was muffled by the sound of Christmas songs coming from outside.

Иванка, жизнена и сърдечна съученичка, забеляза напрежението у Николай.

Иванка, a lively and warm-hearted classmate, noticed Николай's tension.

Тя решила да му помогне с каквото може.

She decided to help him in any way she could.

"Здравей, Николай.

"Hello, Николай.

Изглеждаш изморен.

You look tired.

Искаш ли да ти помогна с нещо?

Would you like me to help you with something?"

" — попита тя с усмивка.

she asked with a smile.

Николай се поколеба, но в крайна сметка прие помощта.

Николай hesitated, but eventually accepted the help.

Двамата седнаха на една маса в библиотеката.

The two of them sat at a table in the library.

Иванка успя да внесе ред в хаоса от документи и идеи и постепенно Николай започна да се чувства по-спокоен.

Иванка managed to bring order to the chaos of documents and ideas, and gradually Николай started to feel more at ease.

По време на обяд, обаче, ситуацията се влоши.

However, during lunch, the situation worsened.

Внезапно Николай почувства как въздухът му изчезва.

Suddenly, Николай felt like the air was disappearing.

Той се хвана за гърдите си, неспособен да диша.

He clutched his chest, unable to breathe.

Класната стая избухна в паника, но Иванка не се поколеба.

The classroom erupted in panic, but Иванка did not hesitate.

Тя му помогна да си вземе инхалатора и го успокои, докато пристигне медицинска помощ.

She helped him get his inhaler and calmed him until medical assistance arrived.

След като опасността отмина, Николай си възвърна силите.

After the danger passed, Николай regained his strength.

Иванка остана с него и двамата продължиха да работят.

Иванка stayed with him, and they continued working together.

След училище, Николай успя да завърши кандидатурата си благодарение на нейната помощ.

After school, Николай managed to complete his application thanks to her help.

Празниците идваха и снежните улици засветиха още по-ярко.

The holidays were approaching, and the snowy streets shone even brighter.

Николай научи колко важно е да може да се разчита на други.

Николай learned how important it is to be able to rely on others.

Приятелството с Иванка му вдъхна не само увереност, но и нова представа за това какво значи да не се страхуваш да поискаш помощ.

The friendship with Иванка gave him not only confidence but also a new perspective on not being afraid to ask for help.

Николай погледна към сградата на училището, осветена от коледните украси, и благодари на Иванка за добрината й.

Николай looked at the school building, illuminated by the Christmas decorations, and thanked Иванка for her kindness.

Основното чувство беше, че той вече не беше сам в приготвянето си за бъдещето.

The main feeling was that he was no longer alone in preparing for his future.