На един студен зимен ден, Националната галерия за чуждестранно изкуство в София блести с празнични светлини и венци.

On a cold winter day, the National Gallery for Foreign Art in Sofia glistens with festive lights and wreaths.

Мраморните подове са толкова лъскави, че сякаш самият Дядо Коледа е полирал всичко лично.

The marble floors are so shiny that it's as if Santa Claus himself had personally polished everything.

В галерията, сред цветните платна и скулптури, младият Веселин се разхожда заедно с Милена.

In the gallery, among colorful paintings and sculptures, young Veselin strolls with Milena.

Той нервно прокарва ръка през косата си, опитвайки се да изрази впечатляващи мисли за абстрактното изкуство.

He nervously runs a hand through his hair, trying to express impressive thoughts about abstract art.

Веселин обича изкуството, боговее го.

Veselin loves art, he reveres it.

Но в момента обича и нещо друго – Милена.

But at the moment, he loves something else too—Milena.

Милена слуша с усмивка на лицето си.

Milena listens with a smile on her face.

Тя харесва изкуството, но повече цени искреността на Веселин.

She likes art, but she values Veselin's sincerity more.

До тях, Николай – музейният гид, се разхожда с характерния си сух хумор, обяснявайки за западноевропейската колекция.

Next to them, Nikolay—the museum guide—walks with his characteristic dry humor, explaining the Western European collection.

Докато преминават през залата с прочутите произведения на Кандински, Веселин решава да се изпрати в свят на философски размишления.

As they pass through the hall with the famous works of Kandinsky, Veselin decides to launch into a world of philosophical reflections.

"Този конкретен квадрат," казва той, "е като бурното море на живота... и объркана синьо емоция."

"This particular square," he says, "is like the stormy sea of life... and a confused blue emotion."

Докато говори, Веселин забелязва как Милена накланя глава леко настрани, язвително заинтересована.

While he speaks, Veselin notices how Milena tilts her head slightly to the side, wryly intrigued.

Това му дава смелост.

This gives him courage.

В стремежа си да впечатли, той размахва ръка за акцент.

In his effort to impress, he waves his hand for emphasis.

Но... кракът му подхлъзва на блестящия под.

But... his foot slips on the shiny floor.

"О-о-о!", чува се само, когато Веселин пада театрално.

"O-o-oh!" is all that's heard as Veselin falls theatrically.

В неговото ниско падане, бутва малък пиедестал с минималистична скулптура.

In his low fall, he knocks over a small pedestal with a minimalist sculpture.

Скулптурата се опитва да лети, завъртайки се през въздуха, преди да се удари в земята, сякаш пресъздава самия Веселин и неговата неуспех.

The sculpture attempts to fly, spinning through the air, before hitting the ground, as if reenacting Veselin's own failure.

Настъпва миг на шок.

A moment of shock ensues.

После се разнася смях из залата, дори Николай не може да се въздържи.

Then laughter spreads throughout the hall; even Nikolay cannot restrain himself.

Милена притиска устните си, но веселото блясък в очите ѝ е неоспоримо.

Milena presses her lips together, but the merry sparkle in her eyes is undeniable.

Веселин, който първоначално е почти обзет от срам, внезапно започва да се смее.

Initially almost overcome by shame, Veselin suddenly starts to laugh.

Смях, истински и освобождаващ.

It’s a true and liberating laugh.

Той се изправя, потупвайки се за прах, и се усмихва на Милена.

He stands up, dusts himself off, and smiles at Milena.

"Може би трябва да оставя изкуството само да говори," допълва той дръзнително с усмивка.

"Maybe I should let the art speak for itself," he adds daringly with a smile.

Милена се приближава, леко докосва ръката му.

Milena steps closer, gently touching his arm.

"Благодаря за смеха," казва тя нежно.

"Thank you for the laughter," she says softly.

"Забавлявах се повече, отколкото мислих, че ще се случи."

"I had more fun than I thought I would."

Те тръгват заедно през зала с орнаменти и светлини, водещи тиха и уютна беседа.

They walk together through a hall adorned with decorations and lights, leading a quiet and cozy conversation.

Веселин осъзнава, че хитростите не са нужни, за да впечатли Милена.

Veselin realizes that no tricks are needed to impress Milena.

Вярно, искреното сърце е достатъчно.

Indeed, a sincere heart is enough.

галерията тихо туптеше около тях, сякаш ги благословяше по техния нов, съвместен път.

The gallery quietly pulsed around them, as if blessing their new, shared path.

Зимата навън може би е студена, но в галерията беше топло и уютно, а Веселин вече беше завладян от топлината на една искрена усмивка.

The winter outside may be cold, but in the gallery, it was warm and cozy, and Veselin was already captivated by the warmth of a genuine smile.