Навън зимата беше настъпила с пълна сила, а вътре в международното летище София бе топло и оживено.

Outside, winter had arrived in full force, and inside the @{bg{Международното летище София}} (International Airport Sofia), it was warm and bustling.

Пътниците се движиха във всички посоки, а елхи с мигащи светлинки красяха коридорите.

Passengers moved in all directions, and Christmas trees with twinkling lights adorned the corridors.

Коледната музика звучи през говорителите, добавяйки настроение към суматохата.

Christmas music played through the speakers, adding a festive mood to the hustle and bustle.

Николай и Елена бяха двама от тези пътници, бързащи да намерят подарък в последната минута.

@{bg{Николай}} (Nikolay) and @{bg{Елена}} (Elena) were two of those passengers, hurrying to find a last-minute gift.

Николай беше винаги старателен и отговорен.

@{bg{Николай}} (Nikolay) was always diligent and responsible.

Той никога не оставяше нищо на случайността.

He never left anything to chance.

Елена, неговата по-малка сестра, беше пълната му противоположност - безгрижна и оптимистична, винаги вярваща, че всичко ще се оправи.

His younger sister, @{bg{Елена}} (Elena), was his complete opposite - carefree and optimistic, always believing that everything would work out.

Беше почти време за отпътуване.

It was almost time for departure.

Те трябваше да се качат на самолета, който щеше да ги откара у дома за коледните празници.

They had to board the plane that would take them home for the Christmas holidays.

Николай трябваше да намери перфектния дар за сестра си.

@{bg{Николай}} (Nikolay) needed to find the perfect gift for his sister.

"Трябва да се разделим," мислеше си той.

"We need to split up," he thought to himself.

"Ще бъде по-бързо.

"It will be faster."

""Елена, нека се разделим," каза той.

"@{bg{Елена}} (Elena), let's split up," he said.

"Ще търся на друго място.

"I'll look elsewhere.

Ако намериш нещо хубаво, се обади!

If you find something nice, call me!"

" Елена кимна.

@{bg{Елена}} (Elena) nodded.

"Не се притеснявай, Ники!

"Don't worry, @{bg{Ники}} (Niki)!

Всичко ще бъде наред.

Everything will be fine."

"Николай тръгна по коридора, минавайки през един магазин след друг.

@{bg{Николай}} (Nikolay) walked down the corridor, passing by one shop after another.

Линиите бяха дълги, хората упорито преглеждаха витрините.

The lines were long, and people were diligently browsing the displays.

Времето летеше, а подаръкът все още липсваше.

Time was flying, and the gift was still missing.

Най-накрая, след доста пот, Николай намери идеалното място.

Finally, after quite some effort, @{bg{Николай}} (Nikolay) found the perfect spot.

Един малък магазин с ръчно изработени украшения за елха.

A small shop with handmade Christmas ornaments.

Точно това, което Елена би обожавала!

Just what @{bg{Елена}} (Elena) would adore!

Но когато протегна ръка към портмонето си, сърцето му спря.

But when he reached for his wallet, his heart stopped.

Беше го оставил с Елена.

He had left it with @{bg{Елена}} (Elena).

С бърза крачка и ускорено сърце, Николай се затича през летището, като се опитваше да намери сестра си.

With quick steps and an accelerated heart, @{bg{Николай}} (Nikolay) dashed through the airport, trying to find his sister.

Времето изтичаше.

Time was running out.

Чу последната обява за качване на техния полет.

He heard the final announcement for boarding their flight.

В този момент я видя.

At that moment, he saw her.

Тя стоеше пред една витрина, заслепена от празничните светлини.

She was standing in front of a display window, dazzled by the holiday lights.

"Елена!

"@{bg{Елена}} (Elena)!"

" извика той, пристигайки задъхан.

he shouted, arriving breathlessly.

"Имаш ли портмонето ми?

"Do you have my wallet?"

""Разбира се, тук е," усмихна се тя и му го подаде.

"Of course, here it is," she smiled and handed it to him.

Николай веднага се втурна обратно към магазина.

@{bg{Николай}} (Nikolay) immediately rushed back to the store.

За щастие, украшенията все още бяха там.

Fortunately, the ornaments were still there.

Той бързо плати и задържа красивото съкровище в ръцете си.

He quickly paid and held the beautiful treasure in his hands.

Бързаха към гейта, но все пак успяха.

They hurried to the gate, but they made it just in time.

Бяха последните, които минаха през проверката, докато служителката ги поздравяваше с усмивка.

They were the last to pass through the check, as the attendant greeted them with a smile.

Пътуването към самолета мина гладко, а усещането за облекчение заля Николай.

The journey to the plane went smoothly, and a sense of relief washed over @{bg{Николай}} (Nikolay).

Той направи важна стъпка - научи се, че е добре да се доверява на другите, и не трябва да носи целия товар сам.

He had taken a significant step—he learned that it's okay to trust others and not to carry the entire burden alone.

Седнаха до прозореца, а снегът навън започна да пада по-силно.

They sat by the window, and the snow outside began to fall more heavily.

Коледният дух беше навсякъде в самолета.

The Christmas spirit was everywhere on the plane.

Елена се наведе близо до него и прошепна: "Знаех, че ще се справиш, Ники.

@{bg{Елена}} (Elena) leaned close to him and whispered: "I knew you'd manage, @{bg{Ники}} (Niki).

Винаги го правиш.

You always do."

" Николай се усмихна, завладян от спокойствие и радост.

@{bg{Николай}} (Nikolay) smiled, overwhelmed by calmness and joy.

Коледа щеше да бъде незабравима.

Christmas would be unforgettable.