Снегът покриваше цялата квартал, като едно огромно бяло одеало.

The snow covered the whole neighborhood like a huge white blanket.

Коледните светлини искряха по прозорците на къщите, създавайки усещане за магия.

The Christmas lights sparkled in the windows of the houses, creating a sense of magic.

Между всички тези образи, домът на Димитър в затворената общност извън София изпъкваше особено ярко.

Among all these images, Dimitar's house in the gated community outside Sofia stood out particularly brightly.

Димитър беше нетърпелив да покаже своето гостоприемство.

Dimitar was eager to show his hospitality.

Беше организирал перфектната коледна вечеря.

He had organized the perfect Christmas dinner.

Масата беше украсена със свещници и изящни прибори, а в камината гореше топъл огън.

The table was decorated with candle holders and fine cutlery, and a warm fire burned in the fireplace.

Докато гостите пристигаха, Димитър не можеше да се отърве от усещането за безпокойство.

As the guests arrived, Dimitar couldn't shake the feeling of unease.

Той искаше всичко да бъде съвършено.

He wanted everything to be perfect.

По-малката му сестра - Ивелина, също беше там, неговият почти невидим, но винаги подкрепящ стълб.

His younger sister—Ivelina, was there too, his almost invisible but always supportive pillar.

Умна и спокойна, Ивелина излъчваше спокойствие във всяка ситуация.

Smart and calm, Ivelina exuded tranquility in every situation.

Тъкмо когато всички се настаниха на столовете, светлините мигат и замират.

Just as everyone settled into their chairs, the lights flickered and went out.

Цялата затворена общност потъна в тъмнина.

The entire gated community was plunged into darkness.

Гостите се смълчаха.

The guests fell silent.

Димитър усети как сърцето му започна да блъска по-силно.

Dimitar felt his heart start to pound harder.

Неговата перфектна вечер беше застрашена.

His perfect evening was in jeopardy.

„Трябва да оправя това!

"I have to fix this!"

“ — промълви Димитър и се отправи навън.

Dimitar murmured and headed outside.

Студът го порази, но той бе решен.

The cold hit him, but he was determined.

Озовал се пред тъмните, безжизнени кутии на електрическите табла, той започна да търси повредата.

Arriving at the dark, lifeless boxes of the electrical panels, he began to search for the fault.

Докато брат й се бори с електрическите системи, Ивелина влезе обратно в къщата и превключи режима на действие.

While her brother battled the electrical systems, Ivelina went back into the house and switched modes.

Тя предложила на гостите да запалят свещи.

She suggested to the guests to light some candles.

Лицата на хората засияха в мекия блясък и напрежението се отпусна.

People's faces glowed in the soft light and the tension eased.

Децата започнаха да играят игри на сенки по стените, а възрастните споделяха истории за минали Коледи.

The children began to play shadow games on the walls, and the adults shared stories of past Christmases.

Междувременно навън Димитър се бореше с чувството си на провал.

Meanwhile, outside, Dimitar wrestled with his sense of failure.

След няколко безуспешни опита да възстанови електричеството, той отчаяно се върна вътре.

After several unsuccessful attempts to restore the electricity, he dejectedly returned inside.

Там го посрещна усещане за уют и топлота, което всъщност не очакваше.

There he was greeted by a sense of coziness and warmth that he didn't actually expect.

Гледката на гостите му, включително Ивелина, която разказваше невероятни истории, му донесе странен вид спокойствие.

The sight of his guests, including Ivelina, who was telling amazing stories, brought him a strange sense of calm.

„Не си провалил нищо, Димитре,“ каза му Ивелина, когато той се присъедини към тях.

"You haven't ruined anything, Dimitar," Ivelina told him when he joined them.

„Истинската магия на Коледа е да сме заедно.

"The real magic of Christmas is being together.

Светлините са само украшение.

The lights are just decoration."

“Димитър усети как тежестта се повдига от раменете му.

Dimitar felt the weight lift off his shoulders.

Той се усмихна за първи път тази вечер и приседна до сестра си, за да разкаже и той своя история.

He smiled for the first time that evening and sat down next to his sister to share his own story.

Те прекараха вечерта в забавление и спомени, както сигурно никога не биха мислили, че е възможно, въпреки липсата на електричество.

They spent the evening with fun and memories, in a way they probably never thought possible, despite the absence of electricity.

Докато нощта преминаваше, Димитър започна да разбира нещо важно.

As the night went on, Dimitar began to understand something important.

Съвършенството не беше важно.

Perfection was not important.

Близостта и споделените моменти с хората, които обича, бяха онова, което прави празника истински специален.

The closeness and shared moments with the people he loves were what made the holiday truly special.