В офиса на "Глобал Тек" беше типичен зимен ден.

In the office of "Глобал Тек" (Global Tech), it was a typical winter's day.

Компютрите тихо жужаха, а ароматът на кафе се носеше във въздуха.

The computers hummed softly, and the aroma of coffee filled the air.

По повод Коледа, няколко празнични гирлянди украсяваха искрящо дългите коридори и стените между кубиклите.

For Christmas, a few festive garlands sparkingly decorated the long corridors and the walls between the cubicles.

Ивайло, винаги щастлив да внесе малко радост в сивото работно ежедневие, беше планирал нещо специално за своята най-добра приятелка и партньорка в "престъпленията" - Борислава.

Ивайло (Ivaylo), always happy to bring a bit of joy to the gray everyday work life, had planned something special for his best friend and partner in "crimes" - Борислава (Borislava).

Те двамата обичаха да разсмиват колегите си, и този път не беше изключение.

The two of them loved to make their colleagues laugh, and this time was no exception.

Те написаха пародийна песен с коледна тематика и решиха да я изпратят един на друг.

They wrote a parody song with a Christmas theme and decided to send it to each other.

Но в хаоса на бързото кликане и писане преди обедната почивка, Ивайло по грешка изпрати песента вместо само на Борислава - до целия офис.

But in the chaos of quick clicking and typing before the lunch break, Ивайло (Ivaylo) accidentally sent the song not only to Борислава (Borislava) but to the entire office.

След няколко секунди, и двамата получиха вълна от известия, подписани с емотикони на усмивка и октоподи, които изразяваха неразбираемо учудване.

Within seconds, they both received a wave of notifications, signed with smiley and octopus emojis, which expressed incomprehensible surprise.

Ивайло и Борислава се спогледаха виновно.

Ивайло (Ivaylo) and Борислава (Borislava) exchanged guilty looks.

"Мислиш ли, че трябва да кажем на Мария?

"Do you think we should tell Мария (Maria)?"

", попита с още малко надежда Ивайло.

asked Ивайло (Ivaylo) with a bit of hope.

Мария беше офис мениджърката - запалена, но строга жена, която обикновено не се радваше на работните им шеги.

Мария (Maria) was the office manager—a passionate but strict woman who usually did not appreciate their workplace pranks.

"По-добре сами да си признаем," отговори Борислава, гледайки към вратата на кабинета на Мария.

"It's better we admit it ourselves," replied Борислава (Borislava), glancing at the door to Мария's (Maria's) office.

Те събраха смелост и тръгнаха към офиса на Мария.

They gathered the courage and headed to Мария's (Maria's) office.

Когато влязоха, тя седеше зад бюрото си, преглеждайки имейли.

When they entered, she was sitting behind her desk, reviewing emails.

Повдигна очилата си и ги погледна сериозно.

She lifted her glasses and looked at them seriously.

"Какво мога да направя днес за вас?

"What can I do for you today?"

" попита Мария със студен глас.

asked Мария (Maria) in a cold voice.

Ивайло направи крачка напред и каза: "Г-жа Мария, ние изпратихме този имейл с песента, мислейки, че ще е забавно.

Ивайло (Ivaylo) stepped forward and said, "Mrs. Мария (Maria), we sent that email with the song, thinking it would be fun.

Няма лошо намерение, просто искахме малко да отпразнуваме Коледа.

It was not intended to be harmful; we just wanted to celebrate Christmas a little."

"Мълчание.

Silence.

Времето се разтегли болезнено в очите на Ивайло и Борислава.

Time stretched painfully in the eyes of Ивайло (Ivaylo) and Борислава (Borislava).

Но изведнъж, Мария се засмя, и смехът ѝ беше заразителен.

But suddenly, Мария (Maria) laughed, and her laughter was infectious.

"Коледните духове са нещо, което нашият офис се нуждае от време на време," каза Мария.

"Christmas spirit is something our office needs from time to time," said Мария (Maria).

"Имам нова задача за вас двамата.

"I have a new task for you two.

Искам да направите скит на Новогодишната вечер!

I want you to create a skit for New Year's Eve!

Ще бъде добре за всички.

It will be good for everyone."

"Ивайло и Борислава излязоха от офиса на Мария, усмихнати до уши.

Ивайло (Ivaylo) and Борислава (Borislava) left Мария's (Maria's) office, grinning from ear to ear.

Те научиха ценен урок - че смехът може да бъде най-добрият подарък, стига да идва от добро сърце.

They learned a valuable lesson - that laughter can be the best gift, as long as it comes from a good heart.

И в този студен зимен ден, офисът им блесна с топлина и радост, благодарение на тяхната малка, но забавна грешка.

And on that cold winter's day, their office shone with warmth and joy, thanks to their little but amusing mistake.