В зимната сутрин, училището беше обвито в тишина, покрита със сняг.

On the winter morning, the school was wrapped in silence, covered with snow.

Навън ветровете вееха студено, но в центъра за гласуване беше топло и уютно.

Outside, the winds blew cold, but inside the voting center, it was warm and cozy.

Коледни украси блестяха из цялата зала.

Christmas decorations sparkled throughout the hall.

Въздушните гирлянди и пъстрите лампички разказваха за предстоящите празници, но вълнението този ден беше свързано не само с Коледа и Нова година.

The hanging garlands and colorful lights spoke of the upcoming holidays, but the excitement that day was connected not only to Christmas and New Year.

Студентите чакаха своите резултати от годишните изпити.

The students were waiting for their annual exam results.

Калина водеше своите приятели, усмихната и спокойна.

Калина led her friends, smiling and calm.

Тя държеше диагонала между нейните вълнения и притесненията на всички около нея.

She balanced between her own excitement and the anxieties of everyone around her.

Сега тя вървеше до Стоян, който външно беше спокоен, но вътрешно беше море от тревоги.

Now she walked alongside Стоян, who outwardly appeared calm, but internally was a sea of worries.

Не се чувстваше уверен в себе си и винаги сравняваше постиженията си с Николай.

He didn't feel confident in himself and always compared his achievements to Николай.

Николай беше там също, усмихнат и сигурен в себе си.

Николай was there too, smiling and self-assured.

Неговото присъствие само засилваше притесненията на Стоян, който скрито мечтаеше да го надмине.

His presence only heightened Стоян's anxieties, as he secretly dreamed of surpassing him.

Щом часовникът удари дванадесет, залата се изпълни с тихо напрежение.

When the clock struck twelve, the hall filled with a quiet tension.

Учителят се приближи до катедрата с купчина листове – резултатите.

The teacher approached the podium with a stack of papers - the results.

Вълна от шепот премина през залата.

A wave of whispers swept through the hall.

Калина хвана ръката на Стоян, за да го подкрепи.

Калина took Стоян's hand to support him.

Николай стоеше в края на залата, самоуверен.

Николай stood at the end of the hall, self-confident.

В този момент Стоян реши да не бяга от страховете си.

At that moment, Стоян decided not to run from his fears.

“Каквото ще стане, ще стане,” прошепна си той.

"Whatever will be, will be," he whispered to himself.

Изправи се гордо, с дрехи, отвиснали след вълни от почервеняване.

He stood proudly, with his clothes hanging loosely after waves of blushing.

Калина му се усмихна окуражително.

Калина smiled at him encouragingly.

Учителят започна да чете резултатите.

The teacher began to read the results.

Имената бавно и методично се изричаха едно след друго.

The names were pronounced slowly and methodically one after another.

Ето го и името на Николай – отличен.

There it was, Николай's name - excellent.

Очаквано.

Expected.

После, на ред дойде Стоян.

Then it was Стоян's turn.

“Стоян Иванов – отличен.

"Стоян Иванов - excellent."

” Чувството на облекчение се разля през него.

A feeling of relief washed over him.

Стоян разбираше, че не е по-добър от Николай този път, но осъзнаване, че страхът му е бил по-голям от самата реалност го направи по-силен.

Стоян understood that he wasn't better than Николай this time, but realizing that his fear was greater than reality made him stronger.

Калина го прегърна радостно.

Калина hugged him joyfully.

“Знаех си, че ще успееш!

"I knew you'd succeed!"

” каза тя.

she said.

Стоян се усмихна, чувствайки как тежестта му се разтваря.

Стоян smiled, feeling the weight dissolve from him.

В този момент Стоян разбра нещо важно – съревнованието не е винаги за надминаване на другите, а за преодоляване на собствените страхове.

At that moment, Стоян realized something important - competition isn't always about surpassing others, but about overcoming one's own fears.

Той вече не се самоопределяше чрез съпоставяне.

He no longer defined himself through comparison.

Имаше собствено усещане за стойност и силата да се гордее със себе си, както никога преди.

He had his own sense of value and the strength to be proud of himself as never before.

Залата беше изпълнена със смях и разговори, докато student-ите празнуваха.

The hall was filled with laughter and conversations as the students celebrated.

Стоян, с усмивка на лицето и чувство на удовлетворение в сърцето му, беше готов да посрещне новата година с новооткрита увереност.

Стоян, with a smile on his face and a sense of satisfaction in his heart, was ready to face the new year with newfound confidence.

За него това беше началото на нещо ново, изпълнено с надежда и увереност.

For him, it was the beginning of something new, filled with hope and assurance.