Рилският манастир стоеше гордо, облечен в снежна завивка, сякаш природата го беше окичила за новогодишния празник.

The Rilski Monastery stood proudly, dressed in a snowy blanket, as if nature had adorned it for the New Year celebration.

От покривите висеха ледени висулки като прозирни украшения, а камбаните звучаха нежно във вечерния въздух.

Icicles hung from the roofs like transparent decorations, and the bells rang gently in the evening air.

Ивайло пристигна в манастира със смесени чувства.

Ivaylo arrived at the monastery with mixed feelings.

Той се върна в България след дълги години зад граница.

He had returned to Bulgaria after many years abroad.

Това беше домът му, макар че се чувстваше като чужденец.

This was his home, though he felt like a stranger.

Той се озърна наоколо, спомняйки си за отминалите дни, когато с приятелите си Тъветана и Борис се събираха тук за празниците.

He looked around, recalling the past days when he and his friends Tsvetana and Boris gathered here for the holidays.

На вечерята, по случай Нова година, хора се събраха в голямата трапезария на манастира.

At the New Year's dinner, people gathered in the monastery's large dining hall.

Смехът и разговорите изпълваха помещението, но Ивайло чувстваше тежестта на миналото.

Laughter and conversation filled the room, but Ivaylo felt the weight of the past.

Часът настъпи и Тъветана забеляза Ивайло.

The time came, and Tsvetana noticed Ivaylo.

Погледът й беше смес от изненада и леко неодобрение.

Her gaze was a mix of surprise and slight disapproval.

Ивайло почувства прилив на нерви, но бе твърдо решен да се изправи пред това.

Ivaylo felt a rush of nerves but was determined to face it.

„Ивайло, никога не очаквах да се върнеш,“ рече тя с нотка на горчивина.

"Ivaylo, I never expected you to return," she said with a note of bitterness.

„Тъветана, много съжалявам,“ започна Ивайло, „Трябваше да замина.

"Tsvetana, I'm very sorry," Ivaylo began, "I had to leave.

Тогава не бях готов да обясня.

Back then, I wasn't ready to explain."

“Борис, който винаги се стремеше да запази мира, седна между тях.

Boris, who always strived to keep the peace, sat between them.

„Приятели, важно е да говорим открито.

"Friends, it's important to speak openly."

“„Оставих ви без дума, знам,“ продължи Ивайло, „но сега съм тук и искам да се извиня.

"I left you without a word, I know," Ivaylo continued, "but now I'm here, and I want to apologize."

“Настъпиха няколко напрегнати момента на мълчание.

There were a few tense moments of silence.

Тъветана гледаше встрани, сякаш бореше чувства, които дълго бе задържала.

Tsvetana looked away, seemingly wrestling with emotions she had long held in.

„Трудно ми беше без теб,“ призна накрая тя, „Сякаш част от нас липсваше.

"It was hard for me without you," she finally admitted, "It was as if a part of us was missing."

“Борис добави тихо: „Всички правим грешки, но истинското приятелство може да ги преодолее.

Boris quietly added, "We all make mistakes, but true friendship can overcome them."

“С времето, в разговорите набраха сила повече откровеност и емоции.

Over time, the conversations gained more openness and emotion.

Те обсъждаха стари времена, споделяха мечти, разискваха грешки и прощение.

They discussed old times, shared dreams, and talked about mistakes and forgiveness.

Когато часовникът удари полунощ, Ивайло и Тъветана решиха да оставят миналото зад себе си и да строят приятелството си отново.

When the clock struck midnight, Ivaylo and Tsvetana decided to leave the past behind and rebuild their friendship.

Смехът и прегръдките замениха напрежението.

Laughter and hugs replaced the tension.

Борис вдигна чаша: „За новото начало и истинската прошка!

Boris raised a glass: "To new beginnings and true forgiveness!"

“Рилският манастир бе свидетел отново на силата на приятелството.

Once again, the Rilski Monastery witnessed the strength of friendship.

Ивайло намери мир в сърцето си, а студът отвън не можеше да засегне топлината, която цареше вътре.

Ivaylo found peace in his heart, and the cold outside couldn't affect the warmth prevailing inside.

В началото на новата година те избраха да започнат наново.

At the start of the new year, they chose to begin anew.