Снегът валеше нежно, покрит с искрящо бяло, като че ли искаше да скрие суровата обстановка на изоставения свят.

The snow fell gently, covered with a sparkling white, as if it wanted to hide the harsh environment of the abandoned world.

Бившата библиотека, сега само черупка на миналото си величие, стоеше сред разрушените сгради на постапокалиптичния град.

The former library, now just a shell of its past grandeur, stood among the ruined buildings of the post-apocalyptic city.

Вътре, между измъчени рафтове и полуразрушени мебели, Стойан видя своята цел - място за учене.

Inside, among the tortured shelves and half-destroyed furniture, Стойан saw his goal—a place for learning.

Стойан беше уморен, но надеждата в него гореше като огън.

Стойан was tired, but hope burned in him like a fire.

Той знаеше, че знанието трябва да бъде спасено.

He knew that knowledge must be saved.

Заедно с приятелите си Ивайло и Борислава, той се захвана да събира остатъците от книги.

Along with his friends Ивайло and Борислава, he set about collecting the remnants of books.

Някои бяха откъснати, други - почти нечетими, но всяка страница беше безценна.

Some were torn, others almost unreadable, but every page was priceless.

"Трябва да ги запазим и да ги споделим," каза Стойан.

"We must preserve them and share them," said Стойан.

"Ще направим училище тук.

"We will make a school here.

Децата ще се учат.

The children will learn.

Ще имаме общност.

We will have a community."

"Но не беше лесно.

But it wasn't easy.

Скаванджърите бродеха из руините, търсейки неща за кражба и унищожение.

Scavengers roamed the ruins, looking for things to steal and destroy.

Ресурсите бяха малко, а надеждата понякога изглеждаше като сянка.

Resources were scarce, and hope sometimes seemed like a shadow.

Един ден, докато Стойан и другите организираха учебни сесии, в библиотеката нахлу група скаванджъри.

One day, while Стойан and the others were organizing study sessions, a group of scavengers burst into the library.

Лицето на лидера им беше грубо и сурово.

The face of their leader was rough and harsh.

"Какво правите тук?

"What are you doing here?"

" извика той.

he shouted.

"Това са наши книги!

"These are our books!"

"Сърцето на Стойан се сви.

Стойан's heart sank.

Те рискуваха всичко за този момент.

They risked everything for this moment.

"Това не са само книги," отвърна той сериозно, "това е нашето бъдеще.

"These are not just books," he replied seriously, "this is our future.

Вашето също.

Yours too.

Присъединете се към нас.

Join us.

Заедно можем да възстановим онова, което е изгубено.

Together we can restore what is lost."

"Момент на мълчание изпълни стаята.

A moment of silence filled the room.

Лидерът ги погледна, после погледна книгите и отчаянието в очите на Стойан.

The leader looked at them, then at the books, and at the desperation in Стойан's eyes.

"Добре," каза той най-накрая.

"Fine," he finally said.

"Ще помогнем, ако е за доброто на всички.

"We will help if it's for the good of everyone."

"Така се случи, че скаванджърите се превърнаха в съюзници.

Thus it happened that the scavengers turned into allies.

Те започнаха да пазят библиотеката и дори да донесат нови книги от развалините.

They started guarding the library and even brought new books from the ruins.

Стойан стана по-уверен в своята визия.

Стойан became more confident in his vision.

Знанието започна да се разпространява.

Knowledge began to spread.

Имаше нова надежда в студения зимен свят.

There was new hope in the cold winter world.

Стойан стоеше пред една маса, вероятно възстановена от някой от натрупаните учебници.

Стойан stood in front of a table, possibly restored from one of the piled-up textbooks.

Усети топлината на обединената общност, която някога беше само идея.

He felt the warmth of the united community that was once just an idea.

Усмихна се.

He smiled.

Бъдещето не беше само мечта.

The future was not just a dream.

То вече започваше да се изгражда в отломките на миналото.

It was already beginning to build in the debris of the past.