Тръпнещият сняг покриваше планините около Бансоко.

The trembling snow covered the mountains around Бансоко (Bansko).

Навън беше студено, но вътре в хотел "Лъки Банско" всичко беше топло и уютно.

Outside it was cold, but inside the хотел "Лъки Банско" (hotel "Lucky Bansko"), everything was warm and cozy.

Елхата в лобито блестеше с цветни светлини, а около нея се носеше аромат на канела и печени бисквити.

The Christmas tree in the lobby glowed with colorful lights, and around it wafted the aroma of cinnamon and freshly baked cookies.

Семейство се събираше тук за голямото честване на Православната Коледа.

Families gathered here for the grand celebration of Orthodox Christmas.

Стоян поглеждаше неловко отстрани, докато хората се прегръщаха и поздравяваха.

Стоян (Stoyan) glanced awkwardly from the side while people hugged and greeted each other.

Той беше живял в чужбина години наред и чувстваше, че този момент е много важен.

He had lived abroad for many years and felt that this moment was very important.

Тревогата го стягаше – как ли щяха да го посрещнат братовчед му Димитър и сестра му Ивана?

Anxiety weighed on him—how would his cousin Димитър (Dimitar) and his sister Ивана (Ivana) welcome him?

Щяха ли да го разберат?

Would they understand him?

Ивана, която винаги беше била силата на семейството, се приближи към него.

Ивана (Ivana), who had always been the strength of the family, approached him.

Усмивката ѝ беше искрена.

Her smile was genuine.

"Стояне, радвам се да те видя! Нямаш представа колко ми липсваше", каза тя и го прегърна топло.

"Stoyan, I’m so glad to see you! You have no idea how much I missed you," she said and hugged him warmly.

Стоян се почувства малко облекчен.

Stoyan felt somewhat relieved.

Димитър също го поздрави.

Димитър (Dimitar) also greeted him.

"Е, какво ще кажеш, братовчеде? Готов ли си за нашите обичайни зимни игри?", подхвана на шега.

"So, what do you say, cousin? Ready for our usual winter games?" he joked.

Техният смях се смеси с празничната музика и Стоян почувства, че постепенно нервността му намалява.

Their laughter blended with the festive music, and Stoyan felt his nervousness gradually subside.

Трапезата беше голяма и пищна.

The table was large and lavish.

Беше време за вечерята на Бъдни вечер.

It was time for the Christmas Eve dinner.

Стоян наблюдаваше как всеки се настанява и се заслуша в разговора.

Stoyan watched as everyone settled in and listened to the conversation.

Думите за миналото се завърнаха, спомени и малки качулки от детството.

Words about the past resurfaced—memories and little tidbits from childhood.

Ивана сподели: "Помниш ли как украсявахме елхата като деца? Винаги се карахме кой ще закачи звездата най-горе!"

Ивана (Ivana) shared, "Do you remember how we used to decorate the Christmas tree as kids? We always argued about who would hang the star on top!"

Стоян усети как в него се събуди старата топлина.

Stoyan felt an old warmth awaken within him.

Неочаквано, разговорът се обърна към неговото заминаване.

Unexpectedly, the conversation shifted to his departure.

Той се почувства тревожен.

He felt anxious.

Но вместо упреци, Ивана каза: "Знаем защо замина, но знаеш ли, че винаги имаш дом тук?".

But instead of reproach, Ивана (Ivana) said, "We know why you left, but do you know that you always have a home here?"

Стоян, изненадан, усети как сърцето му се разширява с благодарност.

Stoyan, surprised, felt his heart expand with gratitude.

Разговорите продължиха, но той вече не се чувстваше аутсайдер.

The conversations continued, but he no longer felt like an outsider.

Наистина, разстоянието не означава, че не си част от семейството.

Indeed, distance does not mean you are not part of the family.

Вечерта завърши с обещания.

The evening ended with promises.

Обещания за връщане и за бъдещи срещи.

Promises of returning and future meetings.

"Ще се върна по-често", обеща Стоян на себе си и на сестра си.

"I’ll come back more often," Stoyan promised himself and his sister.

"И винаги ще нося някои от тези спомени с мен, където и да съм".

"And I'll always carry some of these memories with me, wherever I am."

Така, по време на тази особена зимна вечер, Стоян намери пътя си обратно към семейството.

So, on this special winter evening, Stoyan found his way back to his family.

Укрепен от това чувство на принадлежност, той излезе от хотела, готов да се връща все по-често в прегръдките на своите близки.

Strengthened by this sense of belonging, he left the hotel, ready to return more frequently to the embrace of his loved ones.