В средата на зимната приказка на древното българско селце, известна с традиционните си розови градини, се случваше нещо необичайно.

In the middle of the winter tale of the ancient Bulgarian village, known for its traditional rose gardens, something unusual was happening.

Снегът омекотяваше целия пейзаж, бели полета обграждаха малките каменни къщички, откъдето светеха топли светлини.

The snow softened the entire landscape, white fields surrounded the small stone houses from which warm lights shone.

Беше малко преди Рождество, когато селото се оживяваше за годишния конкурс за рози – дългоочаквана традиция.

It was just before Christmas when the village came to life for the annual rose contest—a long-awaited tradition.

Борислав, разсеян градинар с добро сърце, и неговата приятелка Калина, умна и практична с остра шега, решиха да участват в конкурса.

Borislav, a forgetful gardener with a good heart, and his friend Kalina, smart and practical with a sharp wit, decided to participate in the contest.

Борислав искрено вярваше, че тази година ще успее да впечатли всички, въпреки че градината му беше покрита със сняг.

Borislav sincerely believed that this year he would impress everyone, even though his garden was covered in snow.

Калина обаче промиваше мъдрости с хубав смях и не преставаше да му напомня „Зима е, Бориславе, не лято!“

However, Kalina washed wisdom down with a good laugh and kept reminding him “It’s winter, Borislav, not summer!”

Докато си бързаше из градината, Борислав без да осъзнава, засадил плевели вместо рози.

While hurrying through the garden, Borislav, without realizing it, planted weeds instead of roses.

Калина стана свидетел на това и в старанието си да не го направи за смях, му предложи идея – „Нека ги представим като редки, екзотични цветя."

Kalina witnessed this and, in her effort not to make him a laughingstock, offered him an idea—“Let’s present them as rare, exotic flowers."

Борислав се замисли и цяло село щеше да изпитва небивал смях.

Borislav pondered, and the whole village would experience unprecedented laughter.

На деня на конкурса, площадът на селото беше пълен с хора.

On the day of the contest, the village square was full of people.

Калините „екзотични цветя“ предизвикаха истинска сензация пред скептичните съдии.

Kalina’s “exotic flowers” caused a true sensation among the skeptical judges.

Те се навеждаха, за да разгледат „странните рози“, докато Калина с неподражаема находчивост обясняваше колко уникална е тази нова разновидност.

They bent down to look at the “strange roses” while Kalina, with unmatched ingenuity, explained how unique this new variety was.

Съдиите шушнеха един на друг, а някъде от публиката се чуха смяхове.

The judges whispered to each other, and somewhere from the audience, laughter was heard.

В края на конкурсния ден, когато журито обявяваше резултатите, настъпи кулминацията.

At the end of the contest day, when the jury announced the results, the climax arrived.

„За иновативния си подход и смелост в градинарството, Борислав получава специалната награда – „Най-авантюристичен градинар“.“

“For his innovative approach and courage in gardening, Borislav receives the special award—‘Most Adventurous Gardener.’”

Селото избухна в аплодисменти, докато Борислав, изненадан, прие наградата с румени бузи, а Калина го потупваше по рамото с широка усмивка.

The village erupted in applause as Borislav, surprised, accepted the award with blushing cheeks, while Kalina patted him on the shoulder with a wide smile.

И така, от тази снежна зима, Борислав и Калина научиха, че дори и най-лудите идеи могат да доведат до успех, ако бъдат поднесени с усмивка и лекота.

And so, from that snowy winter, Borislav and Kalina learned that even the craziest ideas can lead to success if they are delivered with a smile and ease.

Истинските рози може да не са разцъфнали, но техните „плевели“ оставиха следа в историята на селото.

The real roses may not have bloomed, but their “weeds” left a mark on the village's history.