Вятърът духаше силно над Черноморското крайбрежно интернатно училище.

The wind was blowing strongly over the Черноморското крайбрежно интернатно училище.

Студените вълни разбиваха в скалите, а каменните стени на училището отразяваха звуците на зимните ветрове.

The cold waves were crashing against the rocks, and the stone walls of the school echoed with the sounds of the winter winds.

Всички ученици трескаво се готвеха за годишното зимно шоу на талантите.

All the students were feverishly preparing for the annual winter talent show.

Голямата зала беше красиво украсена с гирлянди и цветни знаменца.

The large hall was beautifully decorated with garlands and colorful flags.

Настроението беше приповдигнато и всички очакваха с нетърпение вечерта на изпълненията.

The mood was upbeat, and everyone was eagerly anticipating the performance night.

Николай бе облечен с дебело яке и стоеше в ъгъла на залата.

Николай was dressed in a thick jacket and stood in the corner of the hall.

Той беше талантлив китарист, но винаги се срамуваше да свири пред публика.

He was a talented guitarist but always felt shy about playing in front of an audience.

Мисълта да се излезе на сцената го плашеше.

The thought of stepping onto the stage scared him.

Затова никога не се записваше за участие.

That's why he never signed up to participate.

Но този път нещо вътре в него искаше промяна.

But this time, something inside him yearned for change.

Елена, популярната ученичка, която организираше шоуто, забеляза Николай.

Елена, the popular student who organized the show, noticed Николай.

„Ники! Ще участваш ли тази година?“ – попита тя с усмивка.

"Ники! Will you participate this year?" she asked with a smile.

„Не знам, Елена... Страхувам се да не сбъркам.“ – Николай се смути.

"I don't know, Елена... I'm afraid I'll make a mistake," Николай hesitated.

До него застана Петър, неговият най-добър приятел.

Петър, his best friend, stood next to him.

„Ти си страхотен китарист! Аз ще пея. Хайде, да се включим заедно!“

"You are an amazing guitarist! I'll sing. Come on, let's join together!"

Николай се замисли.

Николай thought about it.

Вътрешно той знаеше, че може да се справи, но страхът го спираше.

Deep down, he knew he could do it, but fear held him back.

След няколко дни на размишления и подкрепа от Петър, той взе смелото решение да се запише.

After a few days of reflection and support from Петър, he made the brave decision to sign up.

Дойде вечерта на представлението.

The evening of the performance arrived.

Залата беше пълна с ученици и учители.

The hall was packed with students and teachers.

Светлините бяха насочени към сцената.

The lights were focused on the stage.

Моментът най-сетне настъпи.

The moment finally came.

Николай стоеше зад кулисите и сърцето му биеше бързо.

Николай was standing backstage, his heart beating fast.

„Можеш да го направиш,“ прошушна Петър, преди да излезе да пее.

"You can do it," Петър whispered before going out to sing.

Когато дойде редът на Николай, той си пое дълбоко дъх и излезе на сцената.

When it was Николай's turn, he took a deep breath and stepped onto the stage.

Страхът се усили, но той заигра на китарата си и чудото се случи.

Fear surged, but he began to play his guitar, and the miracle happened.

Мелодията беше красива, а ръцете му се движиха плавно.

The melody was beautiful, and his hands moved smoothly.

С всяка изминала секунда, увереността му растеше.

With each passing second, his confidence grew.

Когато завърши, залата избухна в аплодисменти.

When he finished, the hall erupted in applause.

Елена му се усмихна отстрани.

Елена smiled at him from the side.

Петър пък го посрещна с голяма прегръдка.

Петър greeted him with a big hug.

Николай беше щастлив и усети как увереността изпълва сърцето му.

Николай was happy and felt how confidence filled his heart.

Вече не беше същият — беше готов да покаже таланта си на света.

He was no longer the same — he was ready to show his talent to the world.

Този опит му показа, че може да се справи със страховете си и че дарбата му е оценена и обичана.

This experience showed him that he could conquer his fears and that his gift was appreciated and loved.