Пухкав сняг покриваше хълма, където се намираше българското училище.

Fluffy snow covered the hill where the българското училище (Bulgarian school) was located.

Снегът правеше всичко да изглежда магично и тихо.

The snow made everything look magical and quiet.

В коридорите на училището обаче цареше трескаво оживление.

However, in the school's hallways, there was a flurry of activity.

Беше зимата на средата на учебната година и всички студенти се готвеха за изпитите.

It was the winter in the middle of the school year, and all the students were preparing for exams.

Библиотеката, с високите си рафтове и уютна тишина, беше пълна с ученици.

The library, with its high shelves and cozy silence, was full of pupils.

Веселин седеше до прозореца, обкръжен от купища учебници.

Веселин (Veselin) was sitting by the window, surrounded by heaps of textbooks.

Той беше изключително старателен студент и желаеше да постигне най-високите оценки в междинните изпити.

He was an extremely diligent student and aimed to achieve the highest grades in the midterm exams.

Ако успееше, щеше да спечели стипендия - мечта, която не само той, но и семейството му, държаха близо до сърцето си.

If he succeeded, he would earn a scholarship—a dream cherished not only by him but also by his family.

Но напоследък напрежението го задушаваше.

However, lately, the pressure was suffocating him.

Страхът от провал не го оставяше на мира.

The fear of failure did not leave him alone.

Марина, негова близка приятелка, седеше до него.

Марина (Marina), his close friend, was sitting next to him.

Тя се бореше с тежките академични изисквания, но също така беше загрижена за Веселин.

She was struggling with the heavy academic demands but was also concerned about Веселин (Veselin).

Знаеше, че той се натоварва до краен предел.

She knew that he was pushing himself to the limit.

Марина чувстваше собствената си несигурност, но искаше да помогне на приятеля си.

Марина (Marina) felt her own insecurities but wanted to help her friend.

Една вечер, докато късно учеха в библиотеката, Веселин изведнъж усети, че не може да поеме дъх.

One evening, while they were studying late in the library, Веселин (Veselin) suddenly felt he couldn't breathe.

Паниката го обзе и той остави химикала си.

Panic overtook him, and he put down his pen.

Марина веднага забеляза.

Марина (Marina) noticed immediately.

"Весо, трябва да спрем," настоя тя.

"Весо (Veso), we need to stop," she insisted.

"Това не е здравословно."

"This isn't healthy."

Веселин я погледна уморено.

Веселин (Veselin) looked at her tiredly.

"Не мога да спра. Ако се проваля..."

"I can't stop. If I fail..."

Марина се приближи до него и сложи ръка на рамото му.

Марина (Marina) moved closer to him and put a hand on his shoulder.

"Не си сам. Ние ще го преминем заедно."

"You're not alone. We will get through this together."

Тази вечер бяха честни един с друг.

That evening, they were honest with each other.

Обсъдиха страха си и напрежението.

They discussed their fears and the pressure.

Разбраха, че не могат сами да преборят всичко и че единствено подкрепяйки се ще успеят.

They realized they couldn't fight everything on their own and that by supporting each other, they would succeed.

На следващия ден Веселин реши да потърси съвет от учителите си.

The next day, Веселин (Veselin) decided to seek advice from his teachers.

Осъзна, че успехът му не се мери само с оценки.

He realized that his success wasn't measured only by grades.

Марина пък почувства увереност, че не е сама в борбата си.

Марина (Marina) felt confident that she wasn't alone in her struggle either.

Когато дойде време за изпитите, и двамата бяха по-спокойни.

When the time for the exams came, both were calmer.

Учеха заедно, подкрепяха се, и това ги направи по-силни.

They studied together, supported each other, and it made them stronger.

Веселин вече знаеше, че трябва да пази ума и сърцето си, а Марина откри ценността на приятелството и помощта.

Веселин (Veselin) now understood that he needed to take care of his mind and heart, and Марина (Marina) discovered the value of friendship and support.

Така, сред белите снежни пейзажи, двамата приятели намериха нова сила в себе си и в общата си упора.

Thus, amidst the white snowy landscapes, the two friends found new strength within themselves and in their mutual support.

Това, което научиха заедно, беше по-ценно от стипендията - важното е как се справяш с предизвикателствата и че не си сам в пътешествието.

What they learned together was more valuable than the scholarship—the important thing is how you handle challenges and knowing you are not alone on the journey.