В студената зима на Велико Търново, в малката стая на общежитието в университета, трима студенти се бореха с учебниците и тревогите си.

In the cold winter of Велико Търново, in the small dormitory room at the university, three students wrestled with their textbooks and worries.

Васил, Петя и Илиана бяха съквартиранти, но всеки имаше своите проблеми и цели.

Васил, Петя, and Илиана were roommates, but each had their own problems and goals.

Васил беше най-дисциплиниран.

Васил was the most disciplined.

Учеше упорито и се надяваше да получи стипендия за магистратура в чужбина.

He studied diligently and hoped to get a scholarship for a master's program abroad.

Но често изпитваше силна тревожност за бъдещето.

However, he often felt strong anxiety about the future.

Петя, обратното – винаги весел и общителен, му липсваше мотивация да учи.

Петя, on the contrary—always cheerful and sociable—lacked the motivation to study.

Илиана, тих и наблюдателен човек, се бореше между желанието да помогне на приятелите си и нуждата да се фокусира върху собствените си мечти.

Илиана, a quiet and observant person, struggled between the desire to help her friends and the need to focus on her own dreams.

В стаята беше шумно.

The room was noisy.

Петя се смееше на видеоклипове на телефона си, докато Илиана седеше с книга на дивана.

Петя was laughing at videos on her phone, while Илиана sat with a book on the couch.

Студеният въздух проникваше през прозорците, които бяха покрити с лека измръзност.

The cold air seeped through the windows, which were covered with a slight frost.

"Трябва да се концентрирам," каза Васил на себе си, докато гледаше купа бележки пред него.

"I need to concentrate," Васил said to himself as he looked at a pile of notes in front of him.

"Хайде, Васко, почини си малко!

"Come on, Васко, take a break!"

" предложи Петя и протегна пакетчето с чипс.

Петя suggested, extending a bag of chips.

"Нямам време за почивка, Петя.

"I don't have time for a break, Петя.

Трябва да се подготвя за изпитите," отвърна Васил с въздишка.

I need to prepare for the exams," Васил replied with a sigh.

Часовете минаваха и натискът да се подготви растеше.

Hours passed, and the pressure to prepare grew.

Васил усещаше как паниката започва да се надига.

Васил could feel panic starting to rise.

Точно тогава Илиана вдигна поглед от книгата си и забеляза напрежението в очите на Васил.

Just then, Илиана looked up from her book and noticed the tension in Васил's eyes.

"Искаш ли да учим заедно?

"Do you want to study together?

Може би ще е по-лесно," предложи тя с тих глас.

Maybe it will be easier," she suggested in a quiet voice.

Васил погледна Илиана и кимна.

Васил looked at Илиана and nodded.

"Да, може би е добра идея.

"Yes, maybe it's a good idea.

Благодаря, Илиана.

Thank you, Илиана."

"Така започнаха да учат в екип.

And so, they began studying as a team.

Илиана помагаше на Васил с организационни съвети, а той от своя страна обърна внимание и на Петя, като му предложи по-структурирана програма за учене.

Илиана helped Васил with organizational tips, and in return, he also paid attention to Петя, suggesting a more structured study program.

С времето Васил започна да управлява тревогите си.

Over time, Васил began to manage his anxieties.

Усети, че е добре да приема помощ от приятелите си.

He realized it was okay to accept help from his friends.

Илиана, на свой ред, намери баланс между това да помага на другите и да преследва своите амбиции.

Илиана, in turn, found a balance between helping others and pursuing her ambitions.

А Петя откри, че с малко усилия шегите и смехът му могат да се превърнат в сила и мотивация.

And Петя discovered that with a little effort, his jokes and laughter could become a strength and motivation.

Когато резултатите от изпитите излязоха, Васил усети топлина в сърцето си.

When the exam results came out, Васил felt warmth in his heart.

Създадената в екипа хармония му помогна да постигне целта си.

The harmony created in the team helped him achieve his goal.

Той научи, че приятелството и подкрепата са толкова важни, колкото и самодисциплината.

He learned that friendship and support are as important as self-discipline.

Замръзналите прозорци на общежитието вече не изглеждаха толкова студени.

The frozen windows of the dormitory no longer seemed so cold.

Макар че зимата все още бушуваше навън, вътре в стаята атмосферата бе затоплена от сплотеност и подкрепа.

Although winter still raged outside, the atmosphere inside the room was warmed by cohesion and support.