Нощта беше тиха и загадъчна.

The night was quiet and mysterious.

Във Витоша планина снегът покриваше всичко – дървета, пътеки и скали.

In the Vitosha mountain, the snow covered everything—trees, paths, and rocks.

Луната озаряваше всичко със сребристо сияние, а сенките се разпростираха дълго по земята.

The moon bathed everything in a silvery glow, and shadows stretched long across the ground.

Всеки звук се чуваше ясно: скърцането на снега под ботушите или неочакваното падане на суха клонка.

Every sound was crystal clear: the creaking of snow under boots or the sudden drop of a dry twig.

Николай стоеше до входа на гората с компас в ръка.

Nikolay stood at the entrance of the forest with a compass in hand.

Той беше решен да разкрие мистерията на необяснимата светлина, която се появяваше нощем дълбоко в гората.

He was determined to uncover the mystery of the inexplicable light that appeared deep in the woods at night.

Николай се страхуваше от тъмното, но тази светлина го предизвикваше.

Nikolay was afraid of the dark, but this light challenged him.

Беше му омръзнало все да се страхува.

He was tired of always being afraid.

До него стояха Елена и Виктор, неговите верни приятели.

Next to him stood Elena and Victor, his loyal friends.

"Николай, сигурен ли си в това?

"Nikolay, are you sure about this?"

" - попита Елена.

Elena asked.

Беше студено, а тя беше загърната в дебело яке.

It was cold, and she was wrapped in a thick jacket.

"Да, Елена, трябва да го направя," отговори Николай с решителност в гласа.

"Yes, Elena, I have to do it," replied Nikolay with determination in his voice.

"Ще разбера каква е тази светлина.

"I need to find out what this light is.

Може да е просто стар фенер или нещо такова.

It might just be an old lantern or something like that."

"Виктор погледна приятелите си.

Victor looked at his friends.

"Аз съм с теб.

"I’m with you.

Няма да те оставя сам, приятелю.

I won't leave you alone, my friend."

"Тримата поеха навътре в гората, следвайки молитвените белези по дърветата.

The three of them headed deeper into the forest, following the prayer marks on the trees.

Нощта вървеше бавно и студът хапеше.

The night progressed slowly, and the cold was biting.

Пътят беше труден.

The path was difficult.

Снегът беше дълбок.

The snow was deep.

Дърветата изглеждаха почти живи, с дълги сенки, които играеха под лунната светлина.

The trees looked almost alive, with long shadows dancing under the moonlight.

Докато вървяха, светлината стана по-ярка.

As they walked, the light grew brighter.

Николай усети как сърцето му забива по-силно, но не спря.

Nikolay felt his heart pounding harder, but he did not stop.

Елена го подкрепяше с усмивка, а Виктор държеше фенера високо, за да осветява пътя.

Elena encouraged him with a smile, and Victor held the lantern high to light the way.

Най-накрая видяха източника на светлината – стара, забравена хижа.

Finally, they saw the source of the light—an old, forgotten cabin.

Вътре гореше газова лампа, потрепваща и издаваща странни сенки през счупените прозорци.

Inside, a gas lamp flickered and cast strange shadows through the broken windows.

"Това ли е?

"Is that it?"

" – промърмори Николай с облекчение.

murmured Nikolay with relief.

Напреднаха внимателно.

They advanced carefully.

Стъпките им заглушаваха всякакви други звуци.

Their footsteps muffled any other sounds.

Николай се приближи до лампата и разгледа хижата.

Nikolay approached the lamp and examined the cabin.

Изглеждаше изоставена от дълго време, но лампата беше оставена случайно да свети.

It appeared abandoned for a long time, but the lamp had been left accidentally to shine.

Може би от някой стар посетител.

Perhaps by some old visitor.

Николай усети топла увереност.

Nikolay felt a warm confidence.

Страхът му се изпари.

His fear dissipated.

"Вижте, няма нищо страшно," каза той и се усмихна.

"See, there's nothing to be afraid of," he said, smiling.

Беше победил страха си от тъмнината и най-накрая разбрал, че непознатото само понякога изглежда страшно.

He had conquered his fear of the dark and finally understood that the unknown only sometimes seems scary.

Тримата се завърнаха към изхода на гората с усмивки и истории за разказване.

The three of them returned to the edge of the forest with smiles and stories to share.

Николай се беше променил.

Nikolay had changed.

Беше станал по-смел и уверен.

He had become braver and more confident.

Вече не се страхуваше от тъмнината, защото знаеше, че всеки страх може да бъде преодолян, ако човек се изправи срещу него.

He was no longer afraid of the dark because he knew that any fear could be overcome if one faced it.