Борислав обичаше приключенията.

Борислав loved adventures.

Когато чу за Скривания храм на Рила, не можеше да устои на изкушението да го посети.

When he heard about the Hidden Temple of Рила, he couldn't resist the temptation to visit.

Храмът беше скрит в снежните върхове на Рила планина.

The temple was hidden in the snowy peaks of the Рила mountains.

Там беше безлюдно и тихо, място с дълга история и тайни.

It was desolate and quiet, a place with a long history and secrets.

Една зимна сутрин Борислав се отправи към храма.

One winter morning, Борислав set out for the temple.

Беше студено и сняг покриваше всичко.

It was cold, and snow covered everything.

Храмът изглеждаше загадъчно в тънката зимна светлина.

The temple looked mysterious in the thin winter light.

Вътре беше лабиринт от коридори и стаи.

Inside, it was a labyrinth of corridors and rooms.

Борислав искаше да разгледа всичко сам, без да го безпокоят туристически групи.

Борислав wanted to explore everything on his own, without being disturbed by tourist groups.

Докато се разхождаше сам в храма, Борислав внезапно чу стъпки.

As he wandered alone in the temple, Борислав suddenly heard footsteps.

С трима приятели, Петя и Стоян, които се шегуваха с него, идеята да ги срещне в този момент не му хареса.

With three friends, Петя and Стоян, who were joking with him, the idea of meeting them at that moment didn't appeal to him.

В паника той навлезе в една малка врата.

In a panic, he entered a small door.

Когато затвори вратата, чу силен звук — вратата се заключи.

When he closed the door, he heard a loud noise—the door locked.

Борислав беше в древна стая, която на времето била използвана като тоалет.

Борислав was in an ancient room that had once been used as a restroom.

Борислав опита да отвори вратата, но не успяваше.

Борислав tried to open the door but couldn't.

На моменти се смееше, а в други се ядосваше на самия себе си.

At times he laughed, and at others, he was angry with himself.

Ако повикаше Петя и Стоян, те щяха да го задържат вечно, но нямаше как да остане заключен там.

If he called Петя and Стоян, they would tease him forever, but he couldn't stay locked there.

Накрая, след доста мислене, Борислав реши да се обади на Петя.

Finally, after some thinking, Борислав decided to call Петя.

„Е, какво пък,“ каза той на себе си и се обади на приятелите си.

"Well, why not," he said to himself and called his friends.

Когато Петя и Стоян пристигнаха, донесоха и група от туристи.

When Петя and Стоян arrived, they brought a group of tourists with them.

Смехът на Стоян и добродушният подход на Петя бързо облекчиха Борислав от срама.

Стоян's laughter and the good-natured approach of Петя quickly relieved Борислав from embarrassment.

След като го освободиха, той разбра, че трябва да приема ситуациите с хумор.

After they freed him, he realized that he should approach situations with humor.

Туристическият водач запомни случката и я разказа на групата като забавна история.

The tour guide remembered the incident and recounted it to the group as a funny story.

И така, Борислав се научи да се смее на собствените си грешки и се радваше, че има приятели, които знаят да се шегуват без злоба.

Thus, Борислав learned to laugh at his own mistakes and was happy to have friends who knew how to joke without malice.

Така Борислав напусна Скривания храм на Рила с ново разбиране и усмивка на лицето.

So, Борислав left the Hidden Temple of Рила with a new understanding and a smile on his face.

Той знаеше, че следващия път, дори и в трудни ситуации, е добре да потърси помощта на приятелите си.

He knew that next time, even in difficult situations, it’s good to seek the help of his friends.